Решение № 12100 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2016 г.

Решение № 12100 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", подадена чрез процесуалния му представител юрк. М., срещу решение № 3790 от 4.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11213/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е отменено негово решение № 573 - ПД от 13.07.2015 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "КТБ" АД - в несъстоятелност ("КТБ" АД (н.), със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. "Г. И." №..., представляван от Л. П. И. и Р. И. А. в качеството им на синдици, чрез адв. Н. като процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "КТБ" АД (н.) срещу решение № 573 - ПД от 13.07.2015 г. на изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 213, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) във вр. с чл. 31, ал. 1, предл. първо, т. 1 (отм.) и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2) и чл. 22 ЗАНН, е наложена принудителна административна мярка на "КТБ" АД (н.) в 30-дневен срок да представи в КФН годишен финансов отчет (ГФО) за дейността на дружеството за 2014 г. със съдържание по чл. 32, ал. 1 и по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно чрез единна система за предоставяне на информация по електронен път - e-Register. Тричленният състав е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми, в несъответствие с целта на закона и с принципа за съразмерност. Обосновал е извод, че административният орган е подходил към случая формално, без да отчете конкретната ситуация и правния статут на "КТБ" АД (н.), като дружеството е следвало да бъде отписано служебно от регистъра на КФН, тъй като лицензът на банката е отнет и е преустановена дейността й като такава, спряна е и дейността като публично дружество на пазара на финансови инструменти чрез предприетите действия от КФН по отношение на Българска фондова борса. Тричленния състав е приел, че спрямо "КТБ" АД (н.) като субект с различен правен статут от останалите търговски дружества в несъстоятелност, следва да намери приложение нормата на чл. 32, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и другите специални разпоредби от него, приложими за изготвените от синдика счетоводни отчети и ликвидационен баланс, както и реда за проверка и контрол върху същите. По тези съображения и като постановен в несъответствие с целта на ЗППЦК и в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, тричленният състав е отменил като незаконосъобразен административния акт и е осъдил КФН да заплати на "КТБ" АД (н.) направените по делото разноски в размер на 525 лева. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото безспорно е установено, че "КТБ" АД (н.) не е представило пред комисията годишен финансов отчет за дейността си за 2014 г., като това неизпълнение на задълженията от страна на дружеството административният орган правилно е квалифицирал като нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, наличието на което е основание за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Безспорно е установено още, че "КТБ" АД (н.) представлява поднадзорно лице, вписано с решение № 736-ПД от 6.06.2007 г. на КФН под № РГ-05-1349 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от комисията. Обстоятелствата, че ответникът в настоящото производство е с отнет лиценз въз основа на решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ и със съдебно решение от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на "КТБ" АД и дружеството е обявено в несъстоятелност, налагат извод за преустановяване на неговата банкова дейност, но нямат за пряка последица и преустановяване на надзорната функция от страна на КФН спрямо същото. Това се потвърждава както от факта на липса на отписване от регистъра на публичните дружества и емитенти на ценни книжа към момента на издаване на оспореното решение на КФН за налагане на ПАМ, така и по силата на чл. 100щ, ал. 2 ЗППЦК във вр. с чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 2. Оспорената принудителна административна мярка е приложена за нарушение на задължение за представяне в КФН на годишен финансов отчет за дейността на предприятието по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК във вр. с чл. 31, ал. 1, предл. 2, т. 1 и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2, като това задължение е следвало да бъде изпълнено до 31.03.2015 г., което не е извършено от квесторите в посочения срок и от синдиците на банката впоследствие. Съгласно чл. 100щ, ал. 3 ЗППЦК задълженията на емитента по глава VI "а" - "Разкриване на информация" се прекратяват с решението на заместник-председателя за отписването му от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗКФН. Ответникът притежава качеството на емитент на ценни книжа и на публично дружество през 2014 г. В настоящия случай към момента на издаване на решението за налагане на ПАМ банката не е била заличена/отписана от регистъра на публичните дружества и е била под надзора на комисията. "КТБ" АД (н.) е обявена в несъстоятелност с влязло в сила съдебно решение от 22.04.2015 г., а принудителната административна мярка е приложена за отчетен период 2014 г., който предвид § 1, т. 2 от ДР на Закона за счетоводството (ЗСч - отм., действал до 1.01.2016 г.) обхваща времето от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Данните по делото сочат, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ "КТБ" АД е поставена под специален надзор, спряно е изпълнението на всички задължения за определен срок, ограничена е дейността на банката със забрана за извършва дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, от което следва, че банката не е била с прекратена дейност и с ограничена такава като публично дружество. Безспорно е установено, че дружеството е емитирало акции до 23.06.2014 г., когато с решение № 575- ФБ на КФН е задължена Българска фондова борса да спре незабавно търговията с определени емисии финансови инструменти, емитирани от "КТБ" АД. С последващи решения тази забрана е продължена до 25.11.2014 г. Установено е, че ответникът е извършвал реално сделки с ценни книжа на регулиран пазар в периода до 23.06.2014 г. и след 25.11.2014 г. видно от представената с касационната жалба разпечатка от интернет страницата на www. infostock. bg. Затова административният орган правилно е приел, че "КТБ" АД (н.) дължи информация на КФН на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 и § 8 ПЗР ЗСч. В правомощията на КФН е да извърши преценка налице ли са основанията за отписване на публичното дружество от водения регистър по § 4, ал. 2 от Наредба № 22/29.07.2005 г. за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа и емисии ценни книжа в регистъра на комисията за финансов надзор. Същественото е, че към датата на издаване на оспореното решение такова отписване от регистъра по отношение на ответника няма. Отмененият, но приложим в конкретния случай текст на чл. 22б, ал. 5 Зсч (отм.), предвижда задължение за изготвяне и представяне на годишен финансов отчет, съобразно приет от Министерския съвет национален счетоводен стандарт, по отношение на предприятия, прекратени с ликвидация или обявени в несъстоятелност. По аналогичен начин т. 8 на цитираната норма предвижда задължението към и след датата, на която предприятието е обявено в несъстоятелност да се изготвя и представя такъв. Следователно, както в ЗСч., така и в ЗППЦК законодателят е отчел ясно спецификите и индивидуалното положение на юридическите лица, регистрирани като публични дружества, но по обективни причини, преустановили дейността или осъществяващи такава при строго наложени нормативни ограничения. Върховният административен съд вече се е произнасял по сходни казуси, като е приемал, че действащата законова уредба установява задължение на емитента, вкл. и на този, който е в производство по несъстоятелност, да предоставя на Комисията за финансов надзор и на обществеността годишен финансов отчет за дейността, който съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по ЗСч, както и доклад на одитора - чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗППЦК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗСч. Предвид чл. 37, ал. 2 от Наредба № 2 счетоводните баланси по ал. 1, т. т. 1-3 се изготвят съгласно съответните счетоводни стандарти. Именно с оглед значимостта на поднадзорната дейност, характера и същността на търговията с ценни книжа и пазарни инструменти, законодателят е въвел ново основание по чл. 119, ал. 1, т. 5 ЗППЦК (нов - ДВ, бр. 33/2016 г., в сила от 26.04.2016 г.), предвиждащо отписването да не настъпва незабавно по отношение на дружество, което е банка с откриването на производство по несъстоятелност, а на административния орган е вменена компетентност и задължение да установи това обстоятелство с нарочно решение. В този смисъл ирелевантен за спора е фактът, че с решение № 320-ПД/25.05.2016 г. "КТБ" АД (н.) е отписано от регистъра и е престанало да бъде публично съгласно приетото изменение на чл. 119, ал. 1, т. 5 ЗППЦК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на КФН, че КТБ АД (н.) представлява задължен субект по смисъла на чл. 31, ал. 1, предл. 1, т. 1 (отм.) от Наредба № 2, действал към датата на издаване на решението за налагане на ПАМ. Липсата на лиценз на дружеството има отношение към неговата дейност като банка, но не и към емитирането на ценни книжа. Обстоятелството, че същото не е отписано от регистъра на публични дружества има значение за публично разкриване на информация по чл. 100н ЗППЦК. Дължимата на комисията информация не е предоставена в 90-дневния срок от завършването на финансовата година от субектите, които са имали съответните задължения: квесторите по чл. 107, ал. 1 и 2 ЗКИ, а впоследствие и синдиците по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗБН във вр. с чл. 248 ТЗ и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч, като прекратяването на правомощията на общото събрание на акционерите, считано от 22.04.2015 г., не препятства възможността те да изпълнят законовото задължение на дружеството. Отчетността на синдика пред Фонда за гарантиране на влоговете за действията му по чл. 32 ЗБН, свързана с управлението, запазването и осребряването на правата от масата на несъстоятелността и извършването на разпределение на набраните парични средства, изготвянето на ликвидационен баланс и други счетоводни отчети не изключват надзора на КФН по ЗППЦК, след като дружеството е публично към датата на постановяване на оспорения акт. Ето защо настоящият касационен състав намира, че при издаването на решение № 573 - ПД от 13.07.2015 г. КФН е приложила правилно материалния закон, като изводите на тричленния съдебен състав в обратна насока са незаконосъобразни и необосновани. Направеното заключение за нецелесъобразност на оспорения административен акт също не се споделя от настоящия състав. В случая целта на закона е защита на инвеститорите в ценни книжа чрез създаване на условия за повишаване на информираност за капиталовия пазар. Съгласно чл. 100м, ал. 1 ЗППЦК отчетите, уведомленията и другата информация, които се разкриват публично по този закон, трябва да съдържат информацията, необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Отчетите, уведомленията и информацията не могат да съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни. С оглед разпоредбите на чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗППЦК, законът има за цел и да създава условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и да поддържа стабилността и общественото доверие в него. Тези цели не могат да бъдат постигнати в случай на непредоставяне на информация, когато такава е дължима. Поради това задължението, вменено на банката с оспореното решение за предоставяне на информация пред КФН за 2014 г., когато е с отнет лиценз и е обявена в несъстоятелност, не е формално, а приложената принудителна административна мярка осъществява целите, за които е предвидена. Текстът на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, предвиждащ правомощие на заместник - председателя на КФН да задължи поднадзорните лица да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите в определен срок, обосновава и пропорционалността на постановената мярка с оглед преследваната цел, още повече предвид специфичното положение на дружеството, предполагащо засилена регулаторна дейност именно с цел запазване доверието в капиталовите пазари. Ето защо, първоинстанционният съдебен състав в противоречие с материалния закон е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Поради това обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "КТБ" АД (н.) срещу решение № 573 - ПД от 13.07.2015 г. да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и при своевременно направеното искане от страна на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 600 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав ва втора колегия,