Решение № 10966 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2015 г.

ВАСII отделение21.10.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1130 от 27 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 8180/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10966 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вуче Василев Петков, чрез неговия пълномощник адв. Боян Георгиев, срещу решение № 1130 от 27 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 8180/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-9118/16 юни 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на с. Доброславци, община Столична, в частта й, в която като собственик на сграда с идентификатор 21662.4819.981.1 е и записана Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. София, не изразява становище по подадената касационни жалби. Ответниците - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез своя процесуален представител юрк. Цветелина Златанова, и министъра на земеделието и храните, чрез своя процесуален представител юрк. Силвия Петкова, намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Вуче Василев Петков срещу заповед № 18-9118/16 юни 2014 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на с. Доброславци, община Столична, в частта й, в която като собственик на сграда с идентификатор 21662.4819.981.1 е записана Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че към датата на постановяването на атакуваната заповед - 16 юни 2014 г., е налице изменение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (обнародвано в ДВ, брой 49/13 юни 2014 г.), според която разпоредба при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Именно такъв е и настоящия случай. По делото е установено наличието на два титула за собственост за процесния имот. От една страна касаторът се легитимира като собственик с нотариален акт, а от друга Държавата с акт за частна държавна собственост. Това е мотивирало административния орган да одобри изменението в КРНИ, при което като собственици са нанесени носителите и на двата титула за собственост. Като е одобрил оспореното изменение, административният орган е издал законосъобразен акт, който правилно решаващият съд е потвърдил. Изложените в касационната жалба доводи касаят оспорване правото на собственост на Държавата, който спор не е предмет на настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3