Решение № 15342 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2014 г.

Решение № 15342 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мининвест - 2009" ООД, гр. Стара Загора, ЕИК 200652086, чрез пълномощника му адв. Панчева, срещу решение № 2980 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 2913/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора, срещу Ревизионен акт (РА) № 241202163/31.05.2012 г. и РА № 1221039/11.06.2012 г. за поправка на РА, издадени от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1001 от 10.08.2012 г. на Зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 42 013,95 лева и прилежащите лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото за двете инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрк. Стоянова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали са били извършени вътреобщностни доставки по фактури № 49/12.10.2010 г. на стойност 22 607,85 евро и № 71/17.02.2011 г. на стойност 84 800,90 евро от страна на жалбоподателя към белгийски клиент GCV DELICO с VIN ВЕ0816708623 с предмет бон филе, бут, магре и гъши дроб. Първоинстанционният съд е приел, че и по двете фактури няма доказателства относно тяхното плащане. Относно първата фактура е посочил, че представената товарителница от 12.10.2010 г., с която се твърди, че е документиран превоз, осъществен от "Бонев транс" ЕООД - в кл. 24 като получател на стоките е посочен СТЕФ МИДИ ПИРИНЕЕ ЛИМУЗИН, различен от получателя, посочен в издадената фактура. Освен това, от страна на "Бонев транс" ЕООД са представени обяснения, че това дружество не е извършвало превоз на стоки нито за ревизираното дружество, нито за неговия клиент Делико. Името на "Бонев транс" ЕООД не фигурира и в приложените към формуляр SCAC 2004 с референтен номер Е_BG_BE_20111227_008961_FRD/Ri/005169_R документи, макар и без превод на български език, предоставени от клиента Делико. Освен това, към преписката не съществуват данни за посочения в товарителницата получател на стоките и връзката му с получателя по процесната фактура. Предвид това, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че при липсата на безпротиворечиви доказателства за осъществения транспорт, съдът не може да направи фактически установявания, че същият действително се е осъществил, съответно, че стоките са напуснали пределите на страната и има ВОД. До аналогичен извод е стигнал административният съд и относно втората доставка от 17.02.2011. Посочено е, че представените от "Миас" ЕООД /превозвач/ документи - два броя заповеди за командировка на шофьори във Франция от същата дата, показват, че в посока Франция транспортното средство пътува празно, без товар, а в обратна посока от Франция към България - обратен превоз - по разпореждане на фирма "Хераклес" ЕООД от гр. Стара Загора. Освен това, в приложената товарителница /с превод на български език/ е посочен получател на стоките, който също се различава от получателя по фактура № 71/17.02.2011 г. Към преписката няма данни за връзка между двете посочени лица. Предвид посоченото, съдът е приел жалбата като недоказана и неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. На практика в мотивите на първоинстанционното решение не са обсъдени всички събрани доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и съотносимост, а въз основа само на представените от органа по приходите такива съдът е приел, че процесният РА е законосъобразен, поради недоказаност на извършен транспорт. В мотивите на решението му изобщо не е обсъждано заключението на вещото лице Тороманов, който в подробна констативна и заключителна част е установил, че е правил проверка по документи при жалбоподателя относно направените плащания, и тези приложени по делото, с дадени съответни заключителни фактически изводи на вещото лице за размера на ДДС, изчислено по правилото по 120 и относно извършените плащания по процесните фактури. Не са изложени никакви мотиви относно това, относимо ли е или не заключението на вещото лице по делото, както и кредитира ли го или не съдебният състав и поради какви причини. В този смисъл не са обсъдени доводите на жалбоподателя и оплакването в първоинстанционната жалба относно изчисляването на данъка. В тази връзка съдът, позовавайки се само на доказателствата (документите), приложени от органа по приходите, не е обсъдил изобщо и не е изложил мотиви относно относимостта и кредитирането на представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство писмени доказателства - извадка от ВИЕС-декларация, документи за плащания, споразумения за прихващания, хронологична аналитична ведомост и др., и доводите му в тази насока. По същия начин стои въпросът и относно представените от трети неучастващи в делото лица - "ДГ Транс" гр. Севлиево, "Транс ойл Груп" ООД доказателства за извършен превоз и обясненията на управителя Борислав Колев на последното дружество. Същите не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност Ето защо постановеното решение следва да се отмени изцяло и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази всички относими доказателства по делото и заключението на вещото лице и изведе от тях правни изводи. С оглед изхода на делото разноски не се дължат, такива ще следва да се присъдят при решаването му по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,