Решение № 155 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2019 г.

Решение № 155 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на В. П. П. и С. Д. П., подадена чрез адв. М. М. и адв. Ж. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 7419 от 31.10.2015 г. по гр. д. № 34/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от молителите искове против Л. И. И. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 30 ЗЗД вр. чл. 27 ЗЗД и евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че договорът сключен с н. а. № 131, т. ІІ, рег. № 3447, н. д. 307/12 г. за прехвърляне на недвижим имот, за погасяване на дълг на нотариус Й. Л. е унищожаем, поради сключване под заплаха, чрез възбуждане на страхови представи, евентуално за нищожен поради противоречие със закона. Молителите обосновават молбата си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че е налице невлязла в сила присъда по нохд № 125/2018 г. по описа на СпНС за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК от Л. И. И. по отношение на недвижимия имот предмет на спора по гр. д. № 34/2013 г. В съдебно заседание е представено решение № 243/30.07.2020 г по нохд № 1009/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о., с което е оставено в сила решение № 30/20.08.2019 г., постановено по внохд № 125/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, с което е потвърдена присъда № 35/27.10.2017 г., постановена по нохд № 721/2017 г. на Специализиран наказателен съд, с която Л. И. И. е признат за невиновен, в това, че на 11.07.2012 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е принудил С. П. и В. П. чрез заплашване – с убийство и с причиняване на тежка телесна повреда на племенника им А. П., да извършат нещо противно на волята си – да му прехвърлят с нот. акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от ПИ, заедно с построените в него сгради и с това на 19.07.2012 г., когато бил изготвен нот. акт им причинил имотна вреда в размер на 465 236, 03 лв., представляваща левовата равностойност на имота, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК. Ответникът Л. И. И. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, намира следното: Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Според една от хипотезите, уредени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването на делото. В тази хипотеза неправилността на влязлото в сила съдебно решение е в резултат именно на извършеното от страната престъпление. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Изискуемата установеност липсва в настоящия случай, тъй като не се сочи и не се представя нито присъда, нито съдебно решение, от която да следва извод за извършване на престъпление от Л. И. по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК и престъпното деяние да има обуславяща връзка с влязлото в сила решение. Именно поради това на молителите П., в качеството им на граждански ищци в наказателното производство са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съобразно гореизложеното молбата за отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата за отмяна не се следват разноски за настоящето производство тъй като липсват доказателства за действително направените и доказани разноски. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.