Решение № 15139 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2010 г.

Решение № 15139 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Мурад Абдула Мамдух, без гражданство, против решение № 241/4.06.2010 г. на председателя на ДАБ като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение взе предвид представените в административната преписка писмени доказателства приема, че подадената в срок жалба, е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут по изложени съображения за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Кандидатът за предоставяне статут на бежанец в Република България за първи път е регистриран в РПЦ - с. Баня с имената Мурад Абдула Мамдух, роден на 14.12.1979 г. в гр. Газа, лице без гражданство, неженен, мюсюлманин сунит, молба вх. № 875/20.06.2007 г. С Решение № 581/24.10.2007 г. на председателя на ДАБ на лицето е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Чужденецът не е обжалвал. За втори път лицето подава молба за закрива в РПЦ - София, молба вх. № 281/23.02.2010 г., като по време на регистрацията тотално сменя личните си данни. Заявява, че името му е Мурад Бен Салах Бен Мохамед Мризак, роден на 14.12.1979 г. в гр. Ница - Франция, и е тунизийски гражданин. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение. Молбата му е разгледана в ускорено производство и има решение УП-37/25.10.2010 г., с което се отхвърля молбата му. Това решение не е връчено и молбата на чужденеца преминава в процедура по общ ред с докладна записка вх. № 222/9.03.2010 г. По време на настоящето производство лицето разказва, че е напуснал родината си Тунис през януари 2007 г., нелегално, и е отишъл в Либия. Там е останал около 2 месеца, след което купува фалшив марокански паспорт и заминава за Турция. В гр. Истанбул стои около 4 месеца, след което се свързва с трафикант за да влезе нелегално в България през юни - юли 2007 г. В Тунис живее майка му с останалите му братя и сестри, а във Франция живее баща му, който е строителен предприемач. До навършване на 7-годишна възраст кандидатът е живял във Франция, след което се е върнал в Тунис с майка си и останалите братя и сестри, тъй като баща му не е разрешил да живее във Франция. Мурад Мамдух разказва, че е напуснал родината си Тунис, тъй като от 2 години там е имал спречквания с полицията защото се е събирал в различни къщи с други хора, където са обсъждани пасажи от корана и други религиозни теми. Твърди, че на тези сбирки е получавал допълнителни религиозни разяснения, които не са били застъпени достатъчно в църквите. Не се е занимавал с нищо незаконно или забранено, но въпреки това лицето твърди, че е викан от полицията на разпити и дори твърди, че националния му паспорт е задържан по време на един обиск в дома му. Твърди, че във връзка с тези разпити е имал проблеми с намирането на работа и това е причината да реши да напусне Тунис. На зададения въпрос поради каква причина се е представил с друга самоличност кандидата е отговорил, че не е искал да бъде върнат обратно в Тунис и умишлено е излъгал. Лицето е изложил причините, довели до подаването на молба за закрила откъдето обаче е видно че същият няма бежанска история. Конкретният повод за заминаването му от Тунис през 2007 г. е невъзможността да си намери работа. Лицето изтъква проблеми с полицията, а именно че е викан на разпити, но реално няма основателна причина за това. В родината си Мурад Мамдух не се е занимавал с политическа дейност, не е арестуван или съден от официалната власт. От интервюто му е видно, че не се е занимавал с нищо незаконно. Желанието му да разширява религиозния си кръгозор не представлява някаква заплаха, която би довела до бъдещо преследване от страна на тунизийските власти. Статут на бежанец се предоставя на конкретно лице - гражданин на определена държава, а не на всички граждани на тази държава, т. е. основанието не е обстановката в страната или гражданството на молителя, а основателното опасение от преследване на конкретно лице по причина на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения. Въз основа на устните показания на кандидата може да се направи извода, че той не е преследван от официалните власти. В изявленията му няма факти, показващи, че спрямо него е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5. Той не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и ЗУБ. За Мурад Мамдух не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. От показанията на кандидата може да се направи извода, че не са налице условията за предоставяне и на хуманитарен статут. За него няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. От приложените справки на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" вх. № 817/14.03.2009 г. и вх. № 3949/17.12.2009 г. от 24.10.2008 г. е видно че ... "В общи линии гражданските права се спазват дотолкова, доколкото не се застрашава съществуващото управление. Както е характерно и за други държави от тоталитарен тип, има ограничения на свободата на събиранията и сдруженията, на словото и печата. Няма данни за случаи на задържане или арест за религиозни убеждения. Няма данни за политически убийства, нито за изчезване на хора по политически причини. Тунизийските граждани като правило могат свободно да пътуват в чужбина и да се връщат в страната при спазване на нормалните входно-изходни процедури. Няма данни държавата да проверява, какво са правили отделни лица по време на дългогодишното си отсъствие от страната ... . Във връзка с гореизложеното се налага изводът, че кандидатът е подал молба в ДАБ единствено с цел узаконяване на нелегалния си престой в Р България. С оглед на изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,