Решение № 11962 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Йорданов срещу решение 171/22.06.2021 г. по адм. дело 476/2020 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на К. Йорданов срещу заповед 8121К-9289/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е прекратено служебното правоотношение на К. Йорданов за заеманата от него длъжност полицейски инспектор в група Охранителна полиция в Районно управление Костинброд в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заявление вх. 8121в-79/09.09.2020 г., отправено до министъра на вътрешните работи, К. Йорданов - полицейски инспектор в група Охранителна полиция в Районно управление Костинброд в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София, е направил искане, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи да бъде прекратено служебното му правоотношение. С писмо рег. 8121р-15866/17.09.2020 г., заместник-директорът на дирекция Човешки ресурси в Министерството на вътрешните работи, е поискал информация от директора на дирекция Координация и административно обслужване относно обстоятелството на постъпило заявление за оттегляне на постъпилото искане за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. С писмо рег. 517р-18545/23.09.2020 г. в дирекция Човешки ресурси е постъпила информация, че не е налице обстоятелството на постъпило искане за оттегляне на заявлението, съдържащо искане за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. При съобразяване на това обстоятелство, със заповед 8121К-9289/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е прекратено служебното правоотношение на К. Йорданов за заеманата от него длъжност полицейски инспектор в група Охранителна полиция в Районно управление Костинброд в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и е спазен материалния закон. Изложил е мотиви, че е спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед спрямо К. Йорданов. Приел е, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че волеизявлението на К. Йорданов е било направено при обстоятелства, попадащи в хипотезата на закона като основание за нищожност или унищожаемост. Така постановеното съдебно решение е правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се определят като съответни на доказателствата и материалния закон. Прекратяването на служебното правоотношение е регламентирано в глава десета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи служебното правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи се прекратява по собствено желание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че със заявление вх. 8121в-79/09.09.2020 г., отправено до министъра на вътрешните работи, К. Йорданов - полицейски инспектор в група Охранителна полиция в Районно управление Костинброд в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София, е направил искане, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи да бъде прекратено служебното му правоотношение. С писмо рег. 8121р-15866/17.09.2020 г., заместник-директорът на дирекция Човешки ресурси в Министерството на вътрешните работи, е поискал информация от директора на дирекция Координация и административно обслужване относно обстоятелството на постъпило заявление за оттегляне на постъпилото искане за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. С писмо рег. 517р-18545/23.09.2020 г. в дирекция Човешки ресурси е постъпила информация, че не е налице обстоятелството на постъпило искане за оттегляне на заявлението, съдържащо искане за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. При съобразяване на това обстоятелство, със заповед 8121К-9289/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е прекратено служебното правоотношение на К. Йорданов за заеманата от него длъжност полицейски инспектор в група Охранителна полиция в Районно управление Костинброд в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че на законосъобразността на административния акт не се отразява обстоятелството, че заявлението за прекратяване на служебното правоотношение не е било подадено чрез непосредствения ръководител на държавния служител. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, държавен служител, който желае да упражни правото си по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, отправя писмено заявление до съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи чрез непосредствения си ръководител. В процесния случай е налице писмено уведомление до органа по чл. 158 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като подаването на писменото заявление е достигнало до компетентния административен орган, който е поставил на заявлението резолюция да. Подаването на заявлението чрез непосредствения ръководител на държавния служител не е част от процедурата по прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а има за цел с оглед на функциите и правомощията на служителите в Министерството на вътрешните работи да информира съответния административен орган за желанието на съответния държавен служител да бъде прекратено служебното му правоотношение. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че държавният служител е подал заявлението си за напускане на държавната служба не по свое желание. Върху заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е отразил единствено, че не се намира в законоустановен отпуск, като има претенции по отношение на неспазено предизвестие за прекратяването на служебното му правоотношение. Подобно възражение служителят не е отразил и върху акта за сдаване на длъжност на 06.10.2020 г. Изявление от страна на държавния служител, че по отношение на него е била упражнена принуда за подаване на заявлението за прекратяване на служебното му правоотношение не се съдържат в даденото от него сведение по пр.пр. 2690/2020 г. по описа на Софийската окръжна прокуратура, не се съдържат в подадената от служителя жалба до главния прокурор, не се съдържат в подадената жалба до министъра на вътрешните работи, не се съдържат в подаденото заявление до директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи. Във връзка изявленията за осъществена принуда по отношение на държавния служител, изразяваща се в образувани срещу държавния служител дисциплинарни проверки, от събраните по делото доказателства не се установява и обстоятелството на водени дисциплинарни проверки. Съобразно съдържанието на писмо рег. 8121р-2532/10.02.2021 г. на директора на дирекция Човешки ресурси в Министерството на вътрешните работи, към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, по отношение на същия е била образувана само една дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, образувана със заповед 517з-4409/24.08.2020 г., която е била прекратена със заповед 517з-5595/14.10.2020 г. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството на образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител преди прекратяването на служебното му правоотношение. При наличието на образувано такова, за административния орган не е и съществувала възможността да приеме отправеното изявление от държавния служител за прекратяването на служебното му правоотношение, в съответствие с чл. 207, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно който служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1. Основано на различни фактически установявания и събрани доказателства за действително осъществена принуда за прекратяване на служебното правоотношение е решение 11866 от 14.08.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 12200/2018 г. По това съдебно производство е била назначена и компютърна съдебно-техническа експертиза, от която е било установено обстоятелството на осъществена по отношение на държавния служител принуда за подаване на заявление, съдържащо искане за прекратяване на служебното му правоотношение. При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението, тази инстанция съобразява чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на Министерството на вътрешните работи следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение