Решение № 17616 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2019 г.

Решение № 17616 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Василев срещу решение № 107 от 27.11.2018 г. по адм. д. № 175/2018 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу изричен отказ № 321 р-16148 от 3.10.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на началника на РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно в справката е записано, че е е работил в МВР 7 месеца, а е работил в МВР една година и четири месеца, видно от удостоверението което е представил. Излага доводи, че за българските граждани, упражняващи определени професии е предвидена специална разпоредба на чл. 78 от ЗОБВВПИ, която съдът не взел предвид. В чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ е посочено какви документи следва да представят бившите служители на МВР, които не са били уволнени дисциплинарно. Съдържанието на чл. 78, ал. 2 е различно от чл. 76, не се изисква за тези служители да докажат основателна причина. Само в няколко града в страната се изисква от бивши служители на МВР да докажат основателна причина. Счита, че заявлението е трябвало да бъде разгледано по чл. 78, ал. 2 от закона и самият факт, че е бивш служител на МВР е достатъчно основателна причина да получи оръжие. Процедурата е била нарушена, не е бил информиран и не му е дадена възможност да представи допълнителни мотиви. Заявява, че в момента работи като горски стражар, влиза в конфликти с нарушители на Закона за горите и получава заплахи. Има служебно оръжие, но не може да го носи в извънработно време, в почивните дни и по време на отпуск и не може да защити себе си и семейството си ако някоя от заплахите се реализира. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли касационната жалба съдът е приел, че по данни от справка проучване към 26.09.2018 г. от жалбоподателя не са постъпвали жалби за отправени заплахи за физическото му здраве и живот от други лица. В съдебно заседание по делото жалбоподателят посочил, че има служебно оръжие, но желае да притежава и лично за самоотбрана срещу нарушители на Закона за горите, получавал заплахи, за които не сочи доказателства. Заявявил, че желае да носи оръжие в почивните си дни и по време на отпуска за защита на себе си и семейството си, ако заплахите се реализират. Съдът изложил мотиви, че относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели от лице с прекратено служебно правоотношение се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Жалбоподателят не е представил доказателства пред административния орган орган и пред съда, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Само твърдението, че заявителят е бивш служител от системата на МВР и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. Въз основа на събраните материали по преписката, административният орган правилно е счел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Съдът приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не изисква изследване за наличието на основателна причина. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени ведомства, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Разпоредбата визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР, може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие без проверка на изисквания на закона за основателна причина и др. Решението е правилно като правен резултат. Възраженията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд и са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. От представена справка проучване от 27.09.2018 г. е установено, че жалбоподателят е работил в МВР 7 месеца напуснал на 31.05.1995 г. по собствено желание. Не са представени доказателства за реална заплаха за живота, здравето и имуществото на него и негови близки. В РУ-Попово няма постъпили и заведени материали за отправени закани, заплахи и за извършени посегателства срещу Василев и семейството му, жалбоподателят е заявил, че иска да предотврати такава опасност в извънработно време, когато не носи оръжие. Жалбоподателят заявява, има служебно оръжие като горки стражар, а в докладната записка е посочено, че притежава ловно оръжие. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ предвижда, че за получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи: служебна бележка от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш служител; документите по чл. 61, ал. 4 /за български гражданин се проверява служебно дали лицето е осъждано, медицинско свидетелство от лечебно заведение удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства/; два броя снимки с размер 3 на 4 см; удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново; документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. Член 76, ал. 3 ЗОБВВПИ предвижда, че в заявленията по ал. 1 и 2 се посочва: 1. начин на придобиване; 2. име и адрес на наследодателя или прехвърлителя; 3. основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна; 4. видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.