Решение № 154 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2011 г.

Решение № 154 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Красимира Дочкова Спасова, от гр. София, против заповед № К-4749/11.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Дисциплинарното производство срещу Красимира Спасова е образувано по подаден сигнал от Димитър Ангелов Ненчев, работещ на длъжност началник на група "Въоръжение" в СДВР, на 17.12.2010 г. до министъра на вътрешните работи. В сигнала е посочено, че Красимира Дочкова Спасова е допуснала нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, като е съхранявала ведомости 124 и 126 по въоръжението в метална каса и незнайно как същите са се озовали в кофата за смет. По повод на сигнала е извършена проверка от дирекция "Инспекторат" на МВР. На 15.02.2011 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство срещу Красимира Спасова. Със заповед от 17.03.2011 г. дисциплинарнонаказващият орган е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 22.03.2011 г. държавната служителка е запозната със заповедта. На 22.03.2011 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е поканил Спасова да даде писмени обяснения. На същата дата жалбоподателката е дала писмени обяснения, адресирани до председателя на дисциплинарната комисия, с които обяснения дисциплинарнонаказващия орган е запознат на 10.05.2011 г., видно от поставената резолюция. На 22.03.2011 г. държавната служителка е изслушана от дисциплинарно-разследващия орган, за което е съставен протокол. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 11.04.2011 г. е изготвена обобщена справка, в която са направени изводи, че Красимира Спасова е предала документи, съдържащи класифицирана информация на Иванка Николова Игнатова, бивш "системен оператор" в СДВР, без подпис в тетрадка-приложение № 4, с което е нарушила разпоредбите на чл. 109 от Раздел VI на Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. Констатирано е, че Спасова е извършила тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР като през периода от 29.01.2010 г. до края на месец май 2010 г. е предоставила документи, съдържащи класифицирана информация на служител, който няма съответното разрешение, което е довело до нерегламентиран достъп по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, с което виновно е нарушила чл. 4, т. 1 от ЗМВР, като не е спазила изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация. Направено е предложение на държавната служителка да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката е запозната с обобщената справка на 11.04.2011 г. На 12.04.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 11.05.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Красимира Спасова дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че през периода 29.01.2010 г. до края на месец май 2010 г., в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, е предоставила документи, маркирани с гриф за сигурност "поверително" (рег. № С-11 и С-13 от 29.01.2010 г. по описа на СДВР), съдържащи класифицирана информация на служител, който няма съответното разрешение, а това е довело до нерегламентиран достъп по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, с което виновно е нарушила чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 1, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. От събраните в административното производство доказателства, в т. ч. и обясненията, дадени от служители на СДВР се установява, че ежегодно в края на всяка година се извършва инвентаризация на МОЛ по въоръжението към РУП - СДВР и подразделенията. Същите изготвят протоколи за наличност, подписани от съответната комисия. Протоколите са явни и се изготвят в три екземпляра, единият от които пристига в група "Въоръжение" - СДВР. Системният оператор на групата обобщава всички протоколи и изготвя ведомости съответно с номера 124 и 126, след което същите се утвърждават от директора на СДВР и до 2010 г. са се извеждали в деловодството на отдел "УССД". Всяка от ведомостите се е изготвяла в два екземпляра, като след утвърждаването им единият екземпляр се връща в група "Въоръжение", а другият се изпраща в дирекция "УССД" на МВР. От 2011 г. ведомостите се извеждат в секретно деловодство на СДВР и се съхраняват там. През 2010 г. след утвърждаване и извеждане на ведомости 124 и 126 под № С-11 и С-13 същите се получават от жалбоподателката, която ги предава на Иванка Игнатова, изготвила същите и изпълняваща длъжността "системен оператор" за съхранение в касата й, където се съхранявали ведомостите, изготвени през предходните години. За периода 5.10.2009 г. до 12.10.2010 г. Димитър Ангелов Ненчев - началник група "Въоръжение" е бил в отпуск по болест, поради което неговите задължения се осъществявали от Красимира Спасова - специалист първа степен в група "Въоръжение". От обясненията, дадени от Иванка Игнатова, Аделина Христова, работеща на длъжност "системен оператор" след пенсионирането на Игнатова, Росица Новачева и Иван Кутевски се установява, че ведомостите са се изготвяли от системния оператор - Игнатова, по устно разпореждане на Димитър Ненчев, по предварително предоставена компютърна програма от дирекция "УССД" на МВР, като достъп до програмата е имала само Игнатова, въпреки че никога не е притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация. През 2009 г. Ненчев взел папката с ведомостите, която се съхранявала в касата на Игнатова. При изготвяне на ведомостите за 2009 г. през м. януари 2010 г. системният оператор поискал папката от Ненчев и той и я предоставил. Игнатова изготвила ведомостите и ги предала на Спасова за подпис и за утвърждаване от директора. След утвърждаване на ведомостите по един екземпляр от същите били върнати на Игнатова, която ги приложила в папката при ведомостите от предходните години. През месец май 2010 г. Ненчев поискал папката от Игнатова, като последната му е дала в т. ч. и ведомости 124 и 126 за 2009 г., изготвени през месец януари 2010 г. При предаването на папката присъствала и Аделина Христова. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателката е запозната със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителката е запозната с обобщената справка. Същата е дала обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставената резолюция. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, съгласно която тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е предала ведомостите за съхранение на лицето, което е изготвило същите и което е съхранявало такива ведомости и през предходните години. Фактът, че Игнатова не е притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация не може да се вмени във вина на жалбоподателката, тъй като системният администратор е изготвял документи, съдържащи класифицирана информация по разпореждане на началника на отдел "Въоръжение". Видно от длъжностната й характеристика Игнатова е имала задължение да получава, обработва, съхранява, предава и изпраща по предназначение секретни и явни документи и материали, изготвени в службата или получени от други служби на МВР и външни ведомства. Служителката е поставила въпроса за получаване на разрешение за достъп до класифицирани документи, но й е било отговорено, че не е необходимо да притежава такова. Следователно, след като Игнатова години наред е изготвяла и съхранявала ведомостите, съдържащи класифицирана информация с разпореждане на прекия й началник и със знанието на висшестоящите, то предаването на ведомостите от жалбоподателката на Игнатова за съхранение не може да се квалифицира като нерегламентиран достъп до класифицирана информация, нито като виновно неизпълнение на служебните й задължения. Освен това по несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за периода, посочен в оспорената заповед, жалбоподателката не е притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация, поради което и не би могла да предостави нерегламентиран достъп на трети лица до същата. Такъв достъп може да бъде предоставен единствено от лица, притежаващи достъп до класифицирана информация. Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, цитиран като нарушен от Спасова, достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае", освен ако този закон предвижда друго. От изложеното се налага извода, че жалбоподателката не е извършила нарушението, посочено в заповедта за уволнение. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на предписаната от закона форма. В нея е посочено нарушение, извършено за периода от 29.01.2010 г. до края на месец май 2010 г. От събраните по делото доказателства е установено единствено предаване на ведомостите на 29.01.2010 г. от жалбоподателката на системния оператор. За предаването на други документи и през друго време липсват доказателства. Посоченото в административния акт нарушение на чл. 4, т. 1 от ЗМВР не е нарушение на служебната дисциплина, тъй като цитирания текст, регламентира принципите въз основа, на които МВР осъществява своята дейност. Нарушението на служебната дисциплина не е индивидуализирано. Позоваването на нормата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация е общо и не посочва начина, по който е осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Посоченият текст дава легално определение на понятието "нерегламентиран достъп до класифицирана информация" и съдържа няколко самостоятелни хипотези. Следователно фактическите основания, изложени в оспорената заповед не дават възможност да се установи в нарушение на кои правила за защита на квалифицираната информация Спасова е допуснала нерегламентиран достъп до същата. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Красимира Спасова направените по делото разноски в размер на 410 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,