Решение № 474 от 30.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 515/2009 г.

Решение № 474 от 30.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 515/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. В. Ч. против въззивно решение № 86 от 16.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 82/09 г. от Военно-апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 166 от 11.05.2009 г. по НОХД № 166/09 г. на Военен съд - Пловдив. С първоинстанционната присъда присъда подсъдимият М е бил признат за виновен в това, че на 15.01.2008 г., в гр. С., в съдебното заседание по НОХД № 199/07 г. по описа на Военен съд - Пловдив, пред съдебен състав, като свидетел, съзнателно потвърдил неистина, твърдейки: "не съм виждал Ч. да употребява алкохол", отнасящо се до кадрови ефрейтор М. М. Ч., подсъдим по НОХД № 199/07 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като същевременно на 23.07.2007 г. на разпита си като свидетел по ДП № 60/07 г. по описа на РС "Сигурност - ВП и ВКР - Пловдив, пред военен дознател е заявил: "Доколкото си спомням, кадрови ефрейтор Ч. изпи една пластмасова (200 гр) чаша бира" - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Жалбата на подсъдимия Ч се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Правят се алтернативни искания: за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия Ч от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на подсъдимия като счита, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено процесуално нарушение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свеждат до твърдения за липса на надлежен доказателствен анализ, неизпълнение на задълженията, възложени по закон - да провери правилността на присъдата и да изложи мотиви за това. Възраженията са основателни. Въззивният съд се е солидаризирал изцяло с мотивите на първата инстанция, като по този начин не само е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 14, чл. 314 , чл. 316 и чл. 305, ал. 3 във вр с чл. 339, ал. 2 от НПК, но е пропуснал и да отстрани съществено процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция. В мотивите към решението въззивният съд е възпроизвел, приетата от първата инстанция фактическа обстановка, като правилно установена, прието е още, че тази фактическа обстановка не се оспорва от страните. Първо, последното не е вярно, защото във въззивната жалба на подсъдимия Ч се съдържат пространни оспорвания на обосноваността на присъдата. Второ, основателно е твърдението на представителя на Върховната касационна прокуратура, че в мотивите на първата инстанция, приети безрезервно и от въззивния съд, е допуснато противоречие. В мотивите на двата съдебни акта е приет за установен фактът, че подсъдимият Ч е дал показания като свидетел по НОХД № 199/2007 г. на 23.07.2007 г., а са аргументирани правни изводи за извършено на 15.01.2008 г., престъпление по чл. 290 от НК, каквото е било и обвинението. Допуснатото противоречие е съществено, защото не е давало възможност да се изясни действителната воля на съда, а това винаги ограничава правото на защита. Същото не е било констатирано от въззивния съд, който е следвало да го отстрани, ако това е било възможно без негативен рефлекс върху правото на защита или да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2 от НПК. На следващо място, в мотивите на съдебните актове обсъждането, направено от предходните инстанции по фактите и правото, е такова, като че ли предмет на делото е осъждането на Ч. по чл. 343б от НК, а не обвинението за лъжесвидетелстване, повдигнато срещу Ч. Подобно отношение е и обяснимо, защото конструкцията, приета с обвинителния акт и от съдебните инстанции, е давала основание за това. В предмета на доказване по делото влиза, не дали осъденият Ч. е управлявал МПС след употреба на алкохол, за което е и наказан, а установяването на истинността или неистинността на твърдението: "не съм виждал Ч. да употребява алкохол". Сравняването по съдържание на двата протокола за разпит на подсъдимия Ч, депозирани от него като свидетел - този на досъдебното производство и този във съдебното заседание, е съвсем недостатъчен, за да обективира съставомерност на престъплението по чл. 290 от НК. Последващ е въпросът, дали възпроизведените от подсъдимия Ч обстоятелства, като свидетел, са такива, които се намират извън или са включени в предмета на доказване на престъплението по чл. 343б от НК. Обобщено, въззивният съд не е изпълнил задълженията, възложени му от закона. Посоченото по-горе противоречие в мотивите опорочава съдебния акт, защото ограничава правото на защита. Фактическите положения са изложени по начин, който не следва разбирането на закона за това, а именно - категорично ясни, с оглед предмета на доказване, както и обосновани от доказателствените материали, които ги подкрепят. Този недостатък, от своя страна, реализира и нарушението по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Допуснатите процесуални нарушения, лишават от възможност жалбата на подсъдимия да получи отговор в тази инстанция относно материалната законосъобразност на решението. Поставените, в тази връзка, въпроси следва да бъдат детайлно разгледани от въззивния съд при новото разглеждане на делото, като се отговори на основният им акцент, а не да се избягва този отговор по неясни причини. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,