Решение № 9921 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2010 г.

Решение № 9921 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба, подадена от "Селива Глобал сървис консулт" ООД, гр. София, и от неговите съдружници и управители Валентин Павлов Павлов, Лилия Ценкова Георгиева и Сергей Велиславов Стоев, също от гр. София, срещу решение № 2717/1.03.2010 г. по адм. дело № 13903/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 970 от 29.09.2009 г., постановено по преписка № КЗК-399 от 11.05.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Излагат се доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител счита касационното оспорване за неоснователно. Ответникът Служба по трудова медицина "Свети Пантелеймон" ЕООД, гр. София, също поддържа становище жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспореното решение тричленен състав на съда е потвърдил решение на КЗК, с което е прието за установено, че дружеството - жалбоподател е извършило нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 350 лева. По отношение на съдружниците като физически лица е споделен извода на комисията, че същите са съдействали на дружеството за осъществяването на нелоялната конкуренция, поради което поведението им е съставомерно по втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, за което на всеки от тримата законосъобразно е наложена глоба в размер на 500 лева. Възприето е от съда заключението на КЗК, че жалбоподателят и вторият ответник, който е инициирал административното производство, са конкуренти на един и същи географски и продуктов пазар, тъй като действат като служби по трудова медицина и осъществяваната от тях стопанска дейност е обективна предпоставка за съществуването на реални конкурентни отношения. Установено е, че регистрирането на самото търговско дружество е по време, когато съдружниците са били в трудовоправни отношения с ответника СТМ "Свети Пантелеймон" ЕООД - 20.02.2009 г., както и че на 17.04.2009 г. същото е придобило удостоверение за правоспособност като СТМ. Преди тази дата, на 10.04.2009 г., в качеството си служители на ответника Павлов и Стоев са посетили негови клиенти с предложение за сключване на договор с друга служба по трудова медицина при по-изгодни условия. Това им поведение, както и използването на информация от служебния компютър за стартиране на конкурентния бизнес са сред причините за дисциплинарното им уволнение, а в един по-късен момент и на Георгиева. Обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е сключило договори с клиенти на ответника след прекратяване на трудовите правоотношения и при изтекъл срок на обвързаност, съдът е счел, че не е в състояние да опровергае извода на КЗК за наличие на фактическия състав по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Като аргумент е прието цялостното поведение на съдружниците, започнало с регистрация на свое търговско предприятие със сходен предмет на дейност, опит за привличане на клиенти на работодателя чрез използване на установени вече контакти и информация, регистрация на собствена СТМ. Всичко това ясно показва целта на предприетите действия, което е дало основание на КЗК, а впоследствие и на съда да обоснове извод, че несключените повторно с втория ответник договори са в причинно-следствена връзка с нелоялното поведение. Като ирелевантни за спора са приети доводите за личностни и професионални проблеми в ЕООД, което не е причина без да напускат, жалбоподателите да извършват паралелна и конкурентна по своя характер дейност в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика. Решението е правилно. При положение, че приетите за установени факти не са опровергани по същество пред първата инстанция, неоснователно се поддържа пред касационната инстанция, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано. Поради това няма основание за неговата отмяна и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателите следва да се осъдят да заплатят на КЗК сумата 150 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав