Решение № 11608 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2011 г.

Решение № 11608 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Национална агенция за приходите /НАП/, със седалище град София против решение от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4739/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и касационна жалба /молба/ от Иво Христов Гъчков от град Русе, който оспорва постановеното допълнително решение по делото от 05.07.2012 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на първоинстанционното решение по отношение присъдената законна лихва върху обезщетението. Същият оспорва касационната жалба на директора на НАП и представя писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, касационната инстанция приема следното: Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Иво Христов Гъчков за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата от 4665.20 лева, представляваща брутната му заплата за 10 месеца, за периода от 31.01.2008 г. до 06.07.2009 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, както и лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2008 г. до 06.07.2009 г., и законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на завеждане на иска - 08.07.2009 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с решение от 29.07.2005 г. по адм. дело № 2605/2003 г. на Софийски градски съд е отменена заповед № 178/28.05.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания /АДВ/ за прекратяване на служебното му правоотношение от длъжността "главен публичен изпълнител" в сектор "Събиране на публични вземания" към регионална дирекция на АДВ град Русе. Решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 2144/2006 г. на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 04.07.2006 г. Гъчков е възстановен на същата длъжност, със заповед № 1467/18.07.2006 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 19.07.2006 г., като на същия е определено основно месечно възнаграждение в размер на 436 лева. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, според заключението на която към датата на възстановяване на заеманата длъжност на ответника, брутното му възнаграждение и било в размер на 466,52 лева, като за период от 10 месеца, размерът на обезщетението, което му се дължи е в размер на 4648,23 лева. Според вещото лице размерът на законната лихва върху така определеното обезщетение за периода от 31.01.2008 г. до 06.07.2009 г. е 981,48 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на възстановяване на Гъчков на държавна служба за период от 10 месеца. С оглед на това на касационния ответник е определено обезщетение за период от 10 месеца в размер на 4648, 23 лева. Установено е че за времето от 29.05.2003 г. - 28.03.2004 г. същият не е работил по трудово правоотношение и не е получавал други доходи. Прието е също така, че следва да бъда присъдена и лихва за забава в размер на 981,48 лева. В допълнителното си решение от 05.07.2011 г. по направеното искане от Иво Гъчков за допълване на решението в частта за присъждане на законната лихва върху обезщетението от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, АССГ е отхвърлил това искане с мотиви, че се е произнесъл по цялото искане за присъждане на законна лихва. В случай, че ищецът не е удовлетворен от нейния размер, то този въпрос е предмет на контрол от касационната инстанция. Касационната инстанция намира така постановеното основно решение за правилно, в частта му, с която АССГ е присъдил обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Основното решение е неправилно в частта му за присъждане на лихвата по чл. 86 от ЗЗД. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищеца към датата на признаване на уволнението му за незаконно е 466,52 лева, а цялата сума на обезщетението за исковия период от 29.05.2003 г. - 28.03.2004 г., но не повече от 10 месеца възлиза на 4648,23 лева. От тази сума не следва да се приспада полученото друго възнаграждение, поради липса на доказателства за такова. По отношение на дължимите се лихви, при произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АССГ се е позовал на заключението на експертизата, като правилно е приел, че за времето от 23.01.2008 г. /когато Иво Гъчков е отправил покана за доброволно изплащане на дължимото му се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до органа по назначаването до датата на завеждането на иска - 08.07.2008 г./ му се дължи лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 981, 48 лева. Съдът обаче действително не се е произнесъл по заявената претенция в исковата молба за присъждане на законната лихва върху дължимото се обезщетение от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Поради това решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция следва да присъди и законната лихва върху дължимото се обезщетение в размер на 4648,23 лева, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Този правен извод следва от тълкуването на нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.