Решение № 4567 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2019 г.

Решение № 4567 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Подадена е касационна жалба от А. Чернева, от [населено място], срещу решение № 7124 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6496/2018 г. Административен съд- София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-163/4.06.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт/ ТП на НОИ/-София- град и потвърденото с него на разпореждане № [ЕГН]/31/20.04.2018 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване/П0/, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2, от КСО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост –касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата, допълнително представените становище и в съдебно заседание доводи, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София - град не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Решението се основава на обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на правилно установените факти, съдът е извел обосновани изводи, в насока, че решението е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. От фактическа страна е установено, че със заявление № 1023-21-1523/18.05.2017 г. Чернева е поискала от ТП на НОИ София- град отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила необходимите документи. Производството е било спряно, след което през април 2018 г. е възобновено. С разпореждане № [ЕГН]/31/20.04.2018 г. на Ръководителя на ПО на А. Чернева е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, поради липсата на условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като същата има осигурителен стаж от втора категория 13 години 02 месеца и 18 дни към 25.05.2016 г, а за да получи пенсия за ОСВ по посочената разпоредба се изисква да има осигурителен стаж от втора категория 15 години. С жалба от 27.04.2018 г. Чернева е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ София- град. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - София - град не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което, с оспореното пред Административен съд – София - град решение от № 2153-21-163/4.06.2018 г. по същество го е потвърдил. По отношение на признатия от пенсионния орган осигурителен стаж от втора категория - 13 години 02 месеца и 18 дни, придобит от касатора при ПТП София БДЖ ТП ЕООД за периода 13.10.1986 г. -31.12.1999 г., е налице влязло в сила на 19.03.2018 г. решение № 3421 по адм. дело № 656/2017 г на ВАС. Подадената впоследствие от Чернева молба за отмяна на това решение по реда на АПК, е отхвърлена по адм. дело № 9097/2018 г. на ВАС, 5-членен състав на Втора колегия. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в оспореното решение, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – в конкретния казус, към датата на подаване на заявлението /18.5.2017 г. / Чернева е имала достигната възраст от [възраст], но не е притежавала 15 години осигурителен стаж от втора категория. При сумиране на осигурителния стаж и възрастта й не се формира сбор от 94, за да й се отпусне заявената пенсия по чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО. Съдът правилно е отчел, че за признатия на лицето осигурителен стаж, положен на длъжността "ръководител движение" в ПТП София БДЖ ТП ЕООД, за периода от 13.10.1986 г. до 31.12.1999 г., в размер на 13 години 2 месеца и 18 дни, е от втора категория. Във връзка с това обстоятелство е налице влязъл в сила съдебен акт- решение № 6775/3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6178/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, както бе посочено по-горе, който акт има сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК. В оспореното пред касационната инстанция съдебно решение убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за незаконосъобразността на изчисления осигурителния стаж от 2 месеца и 4 дни, положен в ДСО "Български тютюни" от 13.09.1980 г. до 18.10.1980 г., както и стажът от 9 месеца и 23 дни, положен в СО "Пътни строежи" от 8.11.1984 г. до 1.09.1985 г. АССГ правилно е приел, че стажът за посочените периоди не може да бъде зачетен, като стаж, придобит в "БДЖ ПТП София ТП" ЕООД, тъй като същият се явява осъществен от касатора при различни дружества -стопански субекти. Обосновано стажът е признат за такъв от трета категория, а не от първа, респ. втора категория, както твърди Чернева. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че продължителността на стажа й при СО "Пътни строежи" трябва да е 10 години и 4 месеца, както погрешно е вписано в трудовата й книжка. Правилно АССГ е посочил, че видно от датите на постъпване и напускане, отбелязани в трудовата книжка на касатора, математически изчислен стажът възлиза на 9 месеца и 23 дни. Неоснователни са на следващо място и изложените от касатора аргументи, че целият й стаж до 31.12.1999 г., трябва да бъде отчетен като първа или втора, но не и като трета категория труд. Безспорно по делото е установено, че Чернева е заемала длъжност "събирачка пачки" при ДСО "Български тютюни", като този вид труд не попада в първа или втора категория труд, тъй като съгл. т. 32 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./, в отрасъл "Тютюнева промишленост", като такъв от втора категория е посочен трудът на ферментаторите. Чернева не е изпълнявала такава длъжност, нито е доказала, че заеманата от нея длъжност - като функционални задължения и условия на труд са били еднакви с тези на ферментаторите в тютюневата промишленост. Правилно е преценката на съда в оспореното решение и относно установения размер на стажа на Чернева, на длъжност "машинописка" в СО "Пътни строежи", както и изводът, че няма основание положеният от лицето труд в администрацията на дружеството да бъде третиран наравно с труда на лицата, полаган в областта на строителството. В чл. 26 от ПКТП (отм.); е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и трудът на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, какъвто безспорно не е положеният от касатора труд. По отношение на оспорената от Чернева и определена като трета категория труд, положен от нея в периода 1.01.2000 г. – 1.07.2002 г., когато е А. Чернева е заемала длъжност "ръководител движение", надлежно АССГ е определил приложимия материален закон - ПКТП е бил отменен и съгласно чл. 2, т. 20 и т. 21 НКТП, длъжностите "ръководители движение" вече не са били приравнени на втора категория труд, поради което, правилно административният орган и съдът са приели, че положеният от А. Чернева труд се явява трета категория труд. По отношение периода от 15.09.1985 г. до 15.08.1986 г., през който касаторката е провеждала курс за обучение за "ръководител движение и търговска експлоатация", обосновано съдът е постановил, че не следва да бъде зачетен от органа по осигуряването, тъй като Центърът за подготовка и повишаване квалификацията на кадрите не е от системата на строителството или минното дело, съобразно изискването на чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.);. Съгласно текста на цитираната разпоредба, за трудов стаж от трета категория се зачита времето на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството. Следва да се има предвид, че практическата работа, полагана по време на обученията, не може да се зачете на самостоятелно основание за трудов стаж, тъй като тя е свързана с придобиване на практически знания и умения. Извън компетентността на съда е да окаже исканото от касатора в жалбата съдействие от настоящата инстанция за разрешаването на казуса с уволнението й със Заповед № 343/26.07.2016 г. на директора на Поделение "УДВГД София" към ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" – видно от документите, налични по делото, спорът е бил отнесен за решаване пред СРС, за което е било образувано гр. д. № 8821/2019 г. по описа на Софийски районен съд, т. е. не е в правомощията на ВАС да отмени споменатата заповед за уволнение. Неоправдано е и оплакването на касатора за незачитането като допълнителен осигурителен стаж на времето, през което е била в отпуск поради бременност, за раждане и отглеждане на двете й деца – тази теза категорично не намира опора в данните по делото. Съгласно чл. 38, ал. 11 от НПОС, този период е зачетен в общия размер на осигурителния й стаж, като придобит при работодателя й -БДЖ. Следва да се има предвид факта, че Чернева е прекъснала отпуска си за отглеждане на дете и се е върнала на работа, което, обаче, не й дава основание за увеличаването на стажа й, нито обуславя правото й да се ползва от този стаж двукратно, както правилно е приел съдът. С оглед на изложеното по-горе, неоснователни като цяло са оплакванията на касатора относно приетата по делото продължителност на стажа й и категорията на труда, въз основа на които се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО изрично сочи, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, съгласно характера и особените условия на труда. Следователно, дори и трудът на А. Чернева през оспорения от нея период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност /за което няма събрани по делото доказателства/, то след като действащото към този период законодателство не я е отчитало като основание за преференциални условия за пенсиониране, то липсва нормативно основание за причисляване на труда на касатора към претендираната от Чернева втора категория. Разпоредбите на ПКТП (отм.); не могат да се тълкуват разширително. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави въз основа на относимите правни норми от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. В случая разпоредбата е правилно приложена. За Чернева не са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Отсъствието на такъв е пречка за реализирането на претендираните от касатора осигурителни права, което законосъобразно е възприето, както от пенсионните органи, така и от първоинстанционния съд. Решението на Административен съд – гр. София е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение