Решение № 3212 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2012 г.

Решение № 3212 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Ана Кънчева, срещу решение № 2282 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 8623/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26 състав, с което е отменен мълчалив отказ на зам.- министъра на Министерство на земеделието и храните /с делегирани права по заповед № РД-09-478 от 1.06.2010г от министъра на МЗХ/ да издаде заповед по реда на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ за стопанската 2010 - 2011 г. по направеното искане от 10.08.2010 г., входирано в МЗХ на 12.08.2010 г. и е върната преписката на същия административен орган за процедиране съобразно с изложените в решението мотиви. Излага, че решението е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил фактическата обстановка, че искането на "КМК" ЕООД за издаване на заповед по реда на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ до министъра на земеделието и храните, е подадено на 9.08.2010 г. и входирано в МЗХ на 12.08.2010 г., преди да е изтекъл срокът за произнасяне на директора на Областна дирекция "Земеделие" по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Смята, че не е налице мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ и поради това, че по делото са представени доклади на комисията по ал. 4, с които не се предлага издаване на заповед за служебно разпределение на ползването. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - "КМК" ЕООД, представлявано от управителя Динка Узунова, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Еко Ресурс" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Желязко Желязков в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение и се присъдят разноски за целия съдебен процес. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че не е основателен доводът на касатора, че не е налице мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ на основание чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, като от доказателствата по делото се установява, че искането е направено на 10.08.2010 г. и като такова е преди изтичане на срока за произнасяне от директора на ОД "Земеделие". Излага, че по делото не са приложени доказателства, че е издадена заповед от директора на ОД "Земеделие" и до 1.09.2010 г., поради което "КМК" ЕООД надлежно е упражнило правото си да иска от министъра на земеделието и храните издаване на заповед с правно основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, но такава заповед не е издадена. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 2282 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 8623/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26 състав, е отменен мълчалив отказ на зам.-министъра на Министерство на земеделието и храните /с делегирани права по заповед № РД-09-478 от 1.06.2010 г. от министъра на МЗХ/ да издаде заповед по реда на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ за стопанската 2010 - 2011 г. по направено искане от "КМК" ЕООД от 10.08.2010 г., входирано в МЗХ на 12.08.2010 г. и е върната преписката на същия административен орган за процедиране съобразно с изложените в решението мотиви. Административният съд е приел, че министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице, не е издал заповед с правно основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ в едномесечен срок от поискването, след като е бил длъжен при наличие на обвързана компетентност, поради и което оспореният мълчалив отказ е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно и обосновано. От доказателствата по делото административният съд обективно е установил, че със заповед № РД 11-69 от 26.05.2010 г. директорът на ОД "Земеделие", гр. Бургас на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е открил процедура по сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи за стопанската 2010/2011 г. за землищата на територията на община Средец. Комисия е определена и за землищата на с. Горно и Долно Ябълково, с. Момина църква и с. Факия. На 16.06.2010 г. ответникът "КМК" ЕООД направил искане за издаване на заповед по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за стопанската 2010 - 2011 г. за посочените землища, което е адресирано до Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, което с писмо от 29.07.2010 г. е изпратено по компетентност на ОДЗ - Бургас. С доклади от 29.07.2010 г. комисиите за разпределение ползването за землищата с. Горно и Долно Ябълково представили на ОДЗ - Бургас постигнатите споразумения. За с. Факия и с. Момина църква по доклади на комисиите по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ от 14.09.2010 г. не е предложено разпределение на земите в тези землища. Установено е в производството, че не е издадена заповед за разпределение на масиви от директора на ОДЗ гр. Бургас за землищата на с. Горно и Долно Ябълково, с. Момина църква и с. Факия за стопанската 2010 - 2011 г. С искане вх. № 70-2264 от 12.08.2010 г. от "КМК" ЕООД до министъра на земеделието и храните, на основание чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ е поискано издаване на заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. С доклад вх. № 66-5505 от 23.09.2010 г. на директора на ОДЗ - Бургас до зам.-министъра на земеделието и храните по повод искането на дружеството, са представени фактическите обстоятелства във връзка с разпределение ползването на земеделски земи в процесните землище. Установено е, че не е издадена заповед от министъра на МЗХ или оправомощено от него лице с правно основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ по искането на "КМК" ЕООД. С жалба вх. № 70-2835 от 12.10.2010 г. "КМК" ЕООД е оспорило мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, по повод на която е постановено обжалваното съдебно решение. В производството административният съд в съответствие чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, правилно е установил фактическите обстоятелства и е извел законосъобразни правни изводи, че е налице мълчалив отказ на министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице, за издаване на заповед на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ в едномесечен срок от поискването, който отказ е незаконосъобразен, след като е бил длъжен при наличие на обвързана компетентност да издаде административен акт. Неоснователно е възражението на касатора, че искането на "КМК" ЕООД за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ е подадено преждевременно - преди изтичане на срока за произнасяне на директора на ОДЗ по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Действително към момента на подаване на искането с вх. № 70-2264 от 12.08.2010 г. от "КМК" ЕООД до министъра на земеделието и храните, не е бил изтекъл срока - 1 септември на съответната година по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (в приложимата ред. ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Административният съд е обсъдил това фактическо обстоятелство, като е съобразил, че към момента на подаване на жалбата с вх. № 70-2835 от 12.10.2010 г. не е била издадена заповед от директора на ОДЗ по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което са били налице предпоставките за издаване на заповед от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. След настъпване на юридическият факт - 1 септември и при липса на издадена заповед от директора на ОДЗ, за министъра на земеделието и храните (респ. на неговия заместник по заповед № РД-09-478 от 1.06.2010 г.) по направеното искане е възникнало задължение за издаване на заповед по реда на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за разпределение на масиви или да бъде постановен изричен мотивиран отказ за това, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Излаганите от касатора доводи за представени доклади на комисиите по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, относими към наличие на фактически и правни предпоставки за издаване на заповедта, са ирелевантни в случая, предвид наличието на мълчалив отказ, по който се е произнесъл административният съд. В тази връзка е и постановеното връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането, предвид липсата на заповеди по чл. 37в, ал. 4 и ал. 13 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради и което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед направеното искане от управителя на ответника "КМК" ЕООД, следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 230,00 лв. по искането - т. 5, представляващи дневни и пътни за двамата управители на дружеството, явили се в съдебно заседание, като бъде осъдено Министерство на земеделието и храните да му заплати посочената сума. По отношение на останалите претендирани разноски за държавна такса, разноски пред първата инстанция и запознаване с материалите по делото, не е налице правно основание за присъждането им. Ответникът, като жалбоподател в първата инстанция е следвало да предяви направените разноски пред съответната инстанция, поради което присъждането им в касационното производство е недопустимо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение