Решение № 7468 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2012 г.

Решение № 7468 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Монтана против решението от 13.12.2011 г., постановено по адм. дело № 506/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при общинска администрация Монтана по искане за възстановяване на суми в размер 27,16 лв. от областен управител на област Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ в редакцията й, която е в сила от 01.01.2011 г., след като изменението на разпоредбата няма обратно действие и следователно е неприложимо за задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010 г. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против мълчаливия отказ по искането за прихващане или възстановяване. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Монтана оспорва жалбата, като в писмено становище излага съображения за правилност на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - орган по приходите от общинска администрация при община Монтана, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при общинска администрация Монтана по искане за възстановяване на суми в размер 27,16 лв. за имот парт. № 000320534004 на отдел "Местни приходи", изпратено с писмо изх. № ФС-19-26/1/05.04.2011 г. от областен управител на област Монтана. Съдът е изпратил преписката на орган по приходите при общинска администрация Монтана за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че областният управител на област Монтана е сезирал орган по приходите при община Монтана с искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010 г. в размер общо на 27,16 лв. за недвижим поземлен имот по акт за държавна собственост № 3254/11.11.2009 г., върху който има построена сграда, собственост на ПК "Балкан" с. Смоляновци. Според съда мълчаливият отказ по това искане е неправилен, тъй като е установено, че от областен управител е внесена посочената сума за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, когато върху поземлен имот държавна или общинска собственост има построена сграда на трето лице, то това лице е задължено за данъка и за този имот. След като върху имота има построена сграда на трето лице, то това лице е следвало да заплати данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци и за поземления имот, поради което внесените суми от областния управител са недължими. В този смисъл съдът е направил извода, че искането за прихващане или възстановяване на недължимо внесените суми е основателно, отменил е мълчаливия отказ на органа по приходите, потвърден мълчаливо от кмета на община Монтана, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в смисъла на дадените указания. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че областен управител на област Монтана е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ с № 052090204/2009 г. за недвижим имот, представляващ УПИ V в площ от 870 кв. м в кв. 45 по плана на с. Клисурица, област Монтана, за което е представен акт за държавна собственост /АДС/ № 3254/11.11.2009 г. В този АДС, в графата "Забележки" е вписано, че в имота е построена сграда, собственост на ПК "Балкан" с. Смоляновци, вписана в регистъра на кооперациите под № 13, том 1, стр. 125 по ф. д. № 13/1989 г. Между страните по делото по принцип не съществува спор за това, че в поземления имот съществува сграда, която е собственост на трето лице. Безспорно е установено също, че за 2010 г. за поземления имот са платени от областен управител на област Монтана данък върху недвижимите имоти в размер на 3,29 лв. и такса битови отпадъци в размер на 23,87 лв., или общо 27,16 лв. От областния управител е подадено искане за прихващане или възстановяване на тази сума, изпратено с писмо изх. № ФС-19-20/1/05.04.2011 г. до отдел "Местни приходи" при Община Монтана. Искането е мотивирано с факта, че върху имота е построена сграда на трето лице и поради това данъка и таксата битови отпадъци за поземления имот не се дължат от държавата, чрез областния управител, а от лицето, което е собственик на сградата. Безспорно е, че по това искане няма произнасяне, същото е обжалвано в срок по административен ред пред кмета на община Монтана, който също не се е произнесъл по жалбата. При тази фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице недължимо внесени данъци и други публични задължения, поради което същите подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. Данъчнозадължените лица за данък върху недвижимите имоти се посочени в чл. 11 ЗМДТ. Съгласно ал. 2 на чл. 11 ЗМДТ, в редакцията на нормата съгласно ДВ, бр. 106/2004 г., която е действала през 2010 г., за която се отнасят претендираните за прихващане или възстановяване суми, е предвидено, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. Задължените лица за такса битови отпадъци са посочени в чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, като е предвидено, че това са лицата по чл. 11 от закона. Следователно както за данъка върху недвижимите имоти, така и за таксата битови отпадъци относно поземлен имот държавна или общинска собственост, когато върху него има построена сграда на трето лице, задължено лице е собственикът на сградата. Поради това в случая областният управител на област Монтана, като представител на държавата, която е собственик на поземления имот, не е бил задължен за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за УПИ V в кв. 45 по плана на с. Клисурица по АДС № 3254/11.11.2009 г. В този смисъл, внесените от него суми се явяват недължимо платени. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Предвид изложеното, служителят на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане или възстановяване, подадено от областния управител на област Монтана. Правилно и обосновано от доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до извода, че искането е основателно, след като са налице недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010 г. за УПИ V в кв. 45 по плана на с. Калугерица. Възражението в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ е неоснователно. По-горе е цитиран текстът на тази разпоредбата в редакцията й, която е действала през процесната 2010 г. и именно според текста в тази редакция, задължен за данъка и таксата битови отпадъци за поземления имот държавна или общинска собственост, върху който е построена сграда на трето лице е това трето лице, а не държавата, чрез областния управител. С новата редакция на чл. 11, ал. 2ЗМДТ, съгласно ДВ, бр. 98/2010 г., която е в сила от 01.01.2011 г. не е променено по същество съдържанието на нормата, само е добавено, че задължението за данък /съответно такса/ възниква и за съответната част от поземления имот. Това допълнение на разпоредбата е неотносимо за настоящия случай, освен това с него не се променя останалата част от текста. Съдът правилно се е позовал на редакцията на нормата, която е действала през 2010 г., затова възражението, че е приложена нормата в редакцията й, която не е била в сила за процесния период, е неотносимо и неправилно. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,