Решение № 200 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15515/2014 г.

Решение № 200 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15515/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Аврен против решение № 2203 от 6.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1266 по описа на Административен съд - Варна за 2014 г. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Иван Захариев Захариев оспорва допустимостта й. Твърди, че предмет на обжалване пред първоинстнационния съд е индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗУТ, а съгласно чл. 217, ал. 7 ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд по този закон са окончателни, с изключение на изрично изброените в закона съдебни актове. Моли касационната жалба да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. С обжалваното решение Административен съд - Варна е обявил за нищожна в т. 2 и т. 3 заповед № 231 о 13.03.2014 г., на кмета на община Аврен, с която, след като по т. 1 от същата заповед е разпоредено извършване на продажба на общински имот от 120 кв. м., придаваеми по регулация от улица към имот № 58445.501.419 по кадастралната карта на с. Приселци, собственост на Иван Захариев Захариев, е определена цена на имота, платима от купувача в размер на 4800 лв. и са определени ДДС и режийни разноски за продажбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че доколкото заповедта за продажбата се основава на нормите на чл. 36 ЗОбС и чл. 33 от Наредбата за реда за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на общински съвет - Аврен, а законът изисква решение на общинския съвет за разпоредителната сделка, то липсата на такова води до нищожност на административния акт. Така постановеното решение на Административен съд - Варна е валидно, но е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Предмет на спора пред административния съд, видно от съдържанието на обстоятелствената част на жалбата и нейния петитум, е свързан единствено оспорване размера на сумата, която жалбоподателят следва да заплати на община Аврен за да придобие по регулация придаваеми части от прилежаща към имота му улица. Въпросът за валидността на заповедта, в частта й относно размера на продажната цена на придаваемите по регулация части от общински имот, не е бил поставен в жалбата, но този въпрос и не може да се разглежда самостоятелно и отделно от въпроса валидността на същото волеизявление на административния орган, обективирано по т. 1 от заповед № 231 от 13.03.2014 г., с което се разпорежда извършване на продажба на общинските 120 кв. м. ид. м. Всъщност валидността на акта по т. 2 / в случая, както е приел съдът - поради неизпълнен фактически състав по чл. 36 ЗОС /, е функция от валидността на акта по т. 1, тъй като съгласието за продажба и цената на имота, предмет на продажба, са винаги в последователност и са резултат от едно и също волеизявление на компетентния за това орган. От една страна - волеизявлението по т. 1 от заповедта не е било предмет на оспорване и е влязло в сила за страните в материалното административно правоотношение, така то обуславя и следващия елемент от продажбата волеизявлението относно цената на продавания от общината имот. От друга страна - то в тази си част е благоприятно за жалбоподателя, и поради влизането му в сила, ще го ползва занапред, като допълнително ще се решава само въпросът за цената, т. е. липсва правен интерес заповедта по т. 2 да се оспори като издадена от некомпетентен орган или при непълен фактически състав, след като този въпрос за т. 1 не може да се разгледа. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят пред първата инстанция Иван Захариев Захариев от гр. Варна е собственик на имота, към който по регулация се придават 120 кв. м. от улица, прилежаща към имота. Заповедта на кмета на общината, с която е одобрена уличната регулация на с. Приселци, и съгласно която към имота се придават 120 кв. м. общинско място не се представя в преписката, нито се представя от жалбоподателя, въпреки твърденията на този факт в жалбата му, а съдът не е установил липсата на тези доказателства и не е проявил процесуална активност да ги изиска от страните. Този пропуск има пряко отношение към очертаване на предмета на спора, доколкото сочи на действителното правно основание на разпоредителното действие от страна на общината и, респ. - на приложимия ред за това - общия ред по ЗОС или на специалния по ЗУТ. Този ред, от своя страна сочи на компетентния за това орган и на елементите от фактическия състав на продажбата. Видно от скица № 189 от 25.02.2014 г., издадена за целите на продажбата, това обстоятелство не се оспорва. На същата придаваемото по регулация масто е означено в зелен цвят. Общината е определила пазарна цена на придаваемите части от уличната регулация в размер на 4800 лв., размерът на която е предметът на оспорване пред първоинстанционния съд, като се твърди, че същата е силно завишена и не отговаря на пазарните условия. В подкрепа на жалбата по делото са били ангажирани писмени доказателства и две съдебно-технически - единична и тройна, съгласно които пазарната цена на имота е съответно 2401 лв., респ. - 2408 лв. Първоинстанционният съд е възприел изцяло правното основание на разпоредителното действие, дадено от административния орган в оспорената заповед - чл. 36 ЗОС и чл. 33 от общинската наредба, поради което и е разгледал спора в обхвата на приложение на ЗОС, т. е по общия ред, очертан в този закон/ което обуславя и обжалваемостта на съдебното решение по касационен ред/. Съдът не е анализирал действителните правоотношения между страните и по тази причина не е издирил правилно приложимите материални норми. Дали се касае за прекратяване на съсобственост, за което липсват обективни данни по делото, независимо от правната квалификация на органа, за продажба на общински имот по общия ред на ЗОС какъвто подход е избрал съдът или за продажба на придаваеми по регулация части от имоти по реда на ЗУТ, настоящата инстанция не може да посочи, поради обстоятелството, че такава преценка, която е за правилност на решението изисква съденият акт да е счетен за допустим. Както се посочи по-горе първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по въпроса за валидността на акта, което налага обезсилване на съдебното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. С оглед изложеното, Върховният административен съд