Решение № 9123 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 874/2014 г.

Решение № 9123 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 874/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Денислав Тодоров против решение № 2433/08.11.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 3189/2011 г. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Денислав Тодоров по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия от страна на служители на Областна дирекция на МВР-гр. Стара Загора и в резултат на нищожна заповед № 153/10.04.2005 г- за 24-часовото му задържане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство -ОД на МВР-Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Пред административния съд е предявена искова молба, в която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически страдания и болки, психоемоционален стрес, изгубване на доверие в националните правоохранителни органи в резултат на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на полицейски служители - побой над ищеца, както и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на твърдяна нищожна заповед за 24-часовото задържане на ищеца в районното полицейско управление. Административният съд е отхвърлил исковете приемайки, че според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗМВР , действал през процесния период, полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на задълженията си, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин и при наличие на изброените предпоставки. Съдът въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е приел, че в случая не се касае за незаконосъобразни действия на органите на МВР и не е установено полицейските органи да са превишили или злоупотребили с дадените им от закона правомощия. Съдът е приел, че полицаите са били поставени в обективна невъзможност от ищеца чрез отказа му да изпълни законно разпореждане и оказана от негова страна съпротива, да изпълнят функциите си, без използването на физическа сила. Изводът на съда е, че използването на физическа сила от страна на полицейските органи е съобразено с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, т. е. използвана е при наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 79 от ЗМВР , с което съдът е обосновал извода си за законосъобразност на извършените фактически действия. В резултат на приетото, съдът е посочил, че не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, а именно незаконосъобразност на извършеното действие. По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, възникнали за ищеца от твърдяната от него нищожна заповед № 153/10.04.2005 г. за задържане на лице, издадена на осн.