Решение № 158 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2012 г.

Решение № 158 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на МП "Свободна зона" - Бургас, чрез процесуален пълномощник, против Решение № 700 от 20.09.2011 г. на Административен съд - Бургас, III-ти състав, постановено по адм. д. № 250 2011 г. по описа на съда, в частта, с което е отменено Решение № 513 ОТ 20.09.2011 г. на Началника на Митница Бургас "Свободна зона, в частта, с която върху установените държавни вземания по ЕАД 11BG001008H0000330 ОТ 18.03.2011 г. за "Ай Ви Сейлингс" ООД, гр. Варна е определена законна лихва за забава, считано от 18.03.2011 г. до 9.10.2011 г. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че цитираното в мотивите на атакувания съдебен акт Решение на СЕС по дело С-546/09 е неприложимо към конкретния правен спор поради липса на сходство във фактическия състав. Навежда подобрени доводи във връзка с тезата си, че лихва за забава върху допълнително определеното митническото задължение се дължи от датата на приемане на митническата декларация. По същество моли съда да отмени първоинстанционния акт в обжалваната му част и вместо него постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - " Ай Ви Сейлингс" ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила атакуваното решение в тази му част. Касационна жалба е предявена и от "Ай Ви Сейлингс" ООД, гр. Варна срещу горепосоченото решение на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 513/20.09.2011 г. на Началника на Митница Бургас "Свободна зона", с което по ЕАД № 11BG001008H0000330 18.03.2011 г. е определено ново тарифно класиране на част от декларираните стоки, като на негова база е установено ново митническо задължение - антидъмпингово мито в размер на 22 435.22 лв. и ДДС в размер на 4 487.04 лв. Касаторът поддържа, че в тази му част обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че процесният ЕАД неправомерно не е приет в деня на подаването му по електронен път, поради което е недопустимо дружеството да носи неблагоприятните последици от това бездействие на административния орган. Навежда довода, че Регламент /ЕС/ № 258/16.03.2011 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на керамични плочки с произход Китайската народна република е неприложим към тарифирането на процесната стока, тъй като същият е влязъл в сила в деня, следващ датата, на която е било необходимо да бъде приета подадената ЕАД. Счита, че производството за последващо вземане под отчет е неприложимо към случаите, при които размерът на законно дължимите мита не е взет предвид вследствие на грешка от страна на митническите власти. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част и вместо него, да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалваното Решение на Началника на МП, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на МБ "Свободна зона" Бургас, в о. с. з., чрез пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и въведените с тях отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани от активно процесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е Решение № 2603-835/25.10.2011 г. на Началник МБ "Свободна зона" Бургас, потвърдено с Решение № 2603-835/25.10.2011 г. на началника на Митница Бургас, с което на стока № 1 от митническа декларация за допускане до свободно обръщение с MRN № 11BG001008Н0000330/18.03.2011 г. е определено тарифно класиране на декларираните стоки - код по ТАРИК - В999, като на база на това тарифно класиране е определено ново митническо задължение за дружеството - антидъмпингово мито и данък добавена стойност в размер: мито АОО - 1609.41 лв., мито А30- 22 435.22 лв. и ДДС ВОО- 11 246.58 лв. За да се произнесе по неговата законосъобразност, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 17.03.2011 г. по електронен път, чрез пълномощник, от "Ай Ви Сейлингс" ООД е депозирана митническа декларация за допускане до свободно обръщение. Декларацията е приета на 18.03.2011 г., като декларираните с нея мито и ДДС са заплатени в същия ден. С писмо от 20.09.2011 г. търговското дружество е уведомено за издаването на атакуваното Решение № 513/20.09.2011 г. на Началника на "Свободна зона" Бургас, с което са определени допълнително мито и ДДС за декларираните по-рано стоки, след като е преценено, че вписаният код на стоката е неверен и те следва да се класират в ТАРИК код В999. Изложени са аргументи за приложимост на чл. 78, § 1 и 3 от Регламент № 2913/92 от 12.10.1992 г., като е постановена и промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" по ЕАД № 11BG001008Н0000330/ от 18.03.2011 г. В резултат на новото тарифно класиране е определено допълнително митническо задължение за дружеството - антидъмпингово мито в размер на 22 435,22 лв. и данък добавена стойност в размер на 11246,58 лв. При тази фактическа установеност, която е била безспорна между страните, съдът е приел, че производството по последващо вземане под отчет на митническо задължение е проведено преди изтичането на преклузивния срок от три години, предвиден в чл. 221, § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета. Изложил е аргументи, че спрямо процесната стока правилно е определен размерът на митото от 69.7 %, а определящ за дължимостта му не е моментът на подаване, а моментът на приемане на декларацията от митническите органи, към който коментираният общностен акт вече е проявил своето правно действие. По тези съображения, решаващият състав е преценил, че в тази си част оспореното решение съответства на приложимия материален закон и е отхвърлил жалбата срещу него. Досежно частта му относно размера на дължимата законна лихва, в зависимост от началния момент на забавата, административният съд е приел, че при допълнително определени митнически задължения, лихва за забава се дължи след уведомяването на длъжника за допълнително определеното задължение и изтичането на посочения срок за доброволно изпълнение. Изложени са мотиви, че начисляването на лихва за периода от датата на възникване на митническото задължение за внос /датата на подаване на ЕАД/ до изтичането на посочения в поканата за плащане срок за изпълнение на задължението е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, тълкувани съобразно Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Ай Ви Сейлингс" ООД. Регламент № 258/16.03.2011 г. /ЕС/ за налагане на предварително антидъмпингово мито върху вноса на керамични плочки с произход Китайската народна република е публикуван в Официален вестник на 17.03.2011 г. и е влязъл в сила на 18.03.2011 г. Отново на 17.03.2011 г. в 14 ч. търговското дружество е подало по електронен път процесната ЕАД и две минути по-късно тя е получена в информационната система на Митницата, но е приета от митническите органи едва на 18.03.2011 г. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/29.06.2006 г. за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път, обработването и приемането на подадената митническа декларация се извършва в рамките на работното време на съответното митническо учреждение, освен ако в нормативен или индивидуален административен акт е предвидено друго. Систематичният анализ на визираната норма във връзка с ал. 1 от чл. 10 сочи, че тя не предвижда срок за приемането на митническата декларация, а само уточнява времевия интервал, в който се извършват посочените дейности и отграничава същият от предвидената възможност за подаване на митнически декларации по всяко време. Задължение за незабавно приемане на митническите декларации обаче е предвидено в нормата на чл. 63 от непосредствено приложимия и ползващ се с примат Регламент 2913/1992 г. /ЕИО/, сочещ, че митническите декларации, оформени съгласно чл. 62, следва да се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях. Коментираната разпоредба урежда хипотезите на писмено деклариране по нормалната процедура, но по аргумент от чл. 77 от същия Регламент тя е приложима и спрямо декларирането по електронен път. Същевременно, нормата на чл. 220, § 2, б. "б" установява забрана за последващо вземане под отчет в хипотези, при които размерът на законно дължимите мита не е взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, като тази грешка не е можела да бъде открита от длъжника, който от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички действащи разпоредби, предвидени по отношение на митническата декларация. Гореочертаната нормативна уредба налага извода, че определящо в конкретния случай за преценката досежно спазването на приложимите административно производствени правила в производството по последващо вземане под отчет е добросъвестността на декларатора, анализирана в контекста на приложимите към момента на подаване на ЕАД общностни и национални разпореди. Към 17.03.2011 г. те не са установявали задължението по действащия от 18.03.2011 г. Регламент на Комисията № 258/2011 г. за деклариране на допълнителен код по ТАРИК и учредяване на гаранция, обезпечаваща размера на антидъмпинговото мито, поради което следва да се приеме, че депозираната декларация е отговаряла на регламентираните изисквания и е следвало да бъде приета незабавно, т. е. на същия ден от митническите органи. Тъй като това не е сторено и несвоевременното приемане на декларацията на следващия ден е в нарушение на чл. 62 от Регламент 2913/1992 г., то недопустимо е митническите органи да черпят права от собственото си неправомерно поведение и с него да обосновават приложението както на чл. 73 от Закона за митниците, така и на нормите на Регламент № 258/2011 г. Към датата на подаване на декларацията, която би следвало да бъде и дата на приемането й, декларираният от дружеството код по ТАРИК е съобразен с действащата нормативна уредба, с оглед на което следва да се приеме, че при неговото вписване деклараторът е действал добросъвестно. Това от своя страна обосновава извода, че инициираното впоследствие пряко забраната по чл. 220, § 2, б. "б" от Регламент 2913/1992 г. производство по последващо вземане под отчет е образувано и проведено при съществено нарушение на приложимите административно производствени правила, което се е отразило върху формираната крайна воля на издателя на акта и в резултат на което той е издал незаконосъобразно решение. То е в противоречие и с материалния закон, изразяващо се в прилагането на разпоредбите на Регламент 258/2011 г. спрямо факти и обстоятелства, осъществени преди влизането му в сила, при липса на изрично предвидено в общностния акт обратно действие. В тази връзка основателно е възражението на дружеството - касатор, че не е изпълнено и изискването на чл. 218, § 2, ал. 2 от Регламент № 2913/1992 г., установяващ задължение за вписване в счетоводните книги на митническото задължение за временно антидъмпингово или изравнително мито в срок не по- късно от два месеца след публикуването на съответния Регламент в Официален вестник. В случая, този срок е изтекъл на 17.05.2011 г., а оспореното решение е издадено на 20.09.2011 г., което е още един аргумент, налагащ извода, че в тази си част оспореният административен акт е незаконосъобразен. Като е приел обратното, административният съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, да бъде постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспореното Решение на Началника на МБ "Свободна зона" Бургас бъде отменено в тази му част. Така формираният краен правен извод за недължимост на допълнително определените задължения за антидъмпингово мито и ДДС обуславят неоснователността на касационната жалба на Началника на МБ "Свободна зона" Бургас спрямо отменената част от административния акт относно дължимостта на акцесорното задължение за лихва за забавено изпълнение. В тази си част решението като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като отговорността за тях относно производствата и пред двете инстанции се възложи върху Агенция Митници. Съгласно представените доказателства, в полза на "Ай Ви Сейлнигс" ООД следва да се присъди сумата от 75 лв., представляваща сбор от заплатените държавни такси за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,