Решение № 475 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5126/2008 г.

Решение № 475 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5126/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. П. от гр. В. против решение от 6.08.2007 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1202/2006 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и се иска неговото обезсилване, алтернативно се твърди, че същото е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба "Т" Е. гр. С., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си въззивният съд е оставил в сила решение № 159 от 7.11.2004 г. и допълнително решение № 746 от 27.05.2005 г. постановени по гр. д. № 201/2003 г. по описа на В. окръжен съд в осъдителната им част, като в останалата им част тези решения са влезли в законна сила. В жалбата си, касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявените искове са квалифицирани и разгледани като такива по член 207, ал. 1, т. 2 от КТ, а не като искове по член 108 от ЗС, алтернативна равностойност и пропусната полза. Тези оплаквания са неоснователни. При определяне правната квалификация на заявените пред съда претенции от ищеца, съдът не е обвързан от посочената от последния квалификация, напротив съдът следва сам да я определи, като изхожда от изложеното в исковата молба от ищеца, свързано с отправеното към съда искане. При това положение, правилно въззивният съд е определил правното основание на заявената пред него претенция, изхождайки от установеното по делото, че ищецът"Т" Е. се явява работодател, с който ответникът В. П., настоящ касатор, се намирал в трудовоправни отношения, по силата на сключен трудов договор, приложен по делото на длъжност ръководител на клон гр. В., като съд заповед № 148/26.07.2001 г. работодателят - ищеца по делото е командировал ответника в гр. Л. със задача за организира, ръководи и контролира работата на обекта в гр. Л., а в т. 4 от заповедта изрично са посочени задълженията на ответника да отговаря за опазването на машините и съоръженията на дружеството в пълната им стойност и за своевременното им доставяне на А. София, и при в изпълнение на тази заповед ответникът е приел като материално - отговорно лице по списък машини и съоръжения за временен износ за Н. И., което ангажира неговата отговорност в това му качество. Така установените факти и обстоятелства по делото и твърденията и исканията, изложени от ищеца в депозираната искова молба, са довели съда до формиране на правилни изводи относно правната квалификация на заявените от ищеца претенции, а именно като такива по член 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Наред с това, касаторът прави оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон свързани с необходимостта, че следва да се присъди равностойността на вещта и съответно обезщетение за пропуснати ползи, само на собственика на вещта и се твърди, че собственикът на вещта, ищцовото дружество е бездействало относно връщането на процесните вещи, поради което неправилно е присъдено обезщетение. Тези оплаквания също са неоснователни. Както вече бе посочено по - горе, отношенията между страните са породени от създаденото и съществувалото трудово правоотношение между тях, съответно правата и задълженията помежду им са породени в съответствие със сключения трудов договор, а тези за ответника, свързани с отговорността му по член 207, ал. 1, т. 2 от КТ, произтичат, както от сключения трудов договор, така и от съдържанието на заповедта, по силата на която е бил командирован в Л. Н. за срок от три месеца, като последния безспорно е в качеството си на материално отговорно лице и като такъв е приел по списък, приложен на лист 13 от делото процесните машини и съоръжения - временен износ Н. И. Ето защо, след преценката на установеното с доказателствата по делото, съдът правилно е приложил материалния закон, ангажирайки отговорността на ответника съгласно предвиденото в член 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В жалбата си, касаторът поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, тъй като му е отказано изпълнение на съдебна поръчка, както и неявяване на управителя на ищцовото дружество за отговор на въпроси, постановени по реда на член 114 от ГПК (отм.), които обстоятелства са свързани с отношенията на ищцовото дружество по сключен договор с немска компания, в качеството й на възложител. Тези отношения са били предмет на анализ по възраженията, направени от ответника, настоящ касатора, но същите не са относими и не са решаващи по съществото на заявения спор, който изисква установяване на вреда, причинена от отчетническа дейност, а именно причинена липса от работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, за които отговаря спрямо работодателя по смисъла на член 207, ал. 1, т. 2 от КТ, в каквото посока са изводите на съда и които кореспондират на събраните по делото доказателства. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд