Решение № 4124 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2019 г.

Решение № 4124 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния представител Димитрова срещу решение № 4438 от 27.06.2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за плащане УИН 22.30.0517/85819 на Н. Маноилов за 2017 г. в частта, за която не е извършено плащане. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и сочи съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови съдебен акт по същество на спора. Претендира заплащане на разноските. Поддържа тезата си и в писмена молба от 6.03.2020 г. като прави и възражение за прекомерност на евентуалното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. Маноилов, чрез процесуалния представител адвокат Миков оспорва касационната жалба в представен по делото отговор от 30.07.2019 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за плащане УИН 22.30.0517/85819 на Н. Маноилов за 2017 г. в частта, за която не е извършено плащане. Като е възприел представените по преписката писмени доказателства, административният съд е приел, че е въпросът е изцяло правен. Анализирал е данните за подаване на общо заявление от лицето за подпомагане за кампания 2017 г. по мерките на Наредба № 5 от 27.02.2009 г., вкл. мярка 12 и е приел, че административният орган е извършил необходимите проверки по данните по преписката и се е произнесъл само за направените плащания като е привел сумата 4717, 35 лв., но няма никакво произнасяне за сумата 3235, 56 лв. Тъй като ДФЗ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС и респективно следва да се произнесе по направените пред него заявления с изричен акт, т. е. не може да мълчи, той е следвало да се произнесе с изричен акт и за останалите претендирани суми за плащане. Решението е правилно. Не са допуснати визираните в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е подробно мотивиран с изложение на относимите факти и съответните правни изводи. Няма съществени нарушения и на съдопроизводствените правила. Спорният въпрос е правен и правилно съда е извел изводите си въз основа на наличните доказателства относими към административната процедура. Касационните оплакванията са общи без конкретизация. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон, същото е неоснователно. Съобразени са разпоредбите относно задължението на ДФЗ да обработва заявления по различните Програми на ЕС касаещи Европейските земеделски фондове, както и конкретните факти по подаденото от Н. Манолов заявление. Оплакването в касационната жалба се обединява около твърдението за неизчерпана процедура по административни проверки, касаещи подаденото искане за плащане за 2017 г. Това оплакване не намира опора в данните по делото, с оглед направеното вече плащане по посоченото заявление в размер на 4717, 35 лв. и липса на произнасяне по отношение на останалата сума. Съдебното решение в тази насока е подробно с ясно изразени факти и правни изводи, които следва да бъдат споделени изцяло. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски по приложен списък в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение