Решение № 1145 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2020 г.

Решение № 1145 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ханибал агро" ЕООД със седалище и адрес на управление село Пиргово, чрез процесуален представител адв. Стефанова против решение № 23 от 6.07.2020 г. по адм. д. № 417/2019 г. по описа на Административен съд-Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в обжалваната й част, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2017 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която заявени от "Ханибал агро" ЕООД за подпомагане парцели/или части от тях/ в землището на с. Пиргово, община Иваново, област Русе, са определени като площи, извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", а именно парцел с идентификатор 56397-202-6-1 със заявена площ от 2, 18 ха, от които определени като недопустими 2, 18 ха; парцел с идентификатор 56397-202-7-1 със заявена площ от 1, 91 ха, от които определени като недопустими 1, 84 ха и парцел с идентификатор 56397-923-13-1 със заявена площ от 0, 73 ха, от които определени като недопустими 0, 71 ха. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил въпроса спазени ли са правилата за теренните проверки, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, горите и храните и е обсъдил лаконично експертното заключение по делото. Съдът не е обсъдил в цялост и пълнота оспореният пред него административен акт. Поради това се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Ответната страна – Министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител –юрк. Иванова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Установено е, че дружеството "Ханибал агро"ЕООД е регистриран като земеделски стопанин с УРН 662021 и е подало заявление за подпомагане /вх. № 18476090/21.03.2017 г. по схеми и мерки за подпомагане. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. Дружеството е подало възражение от 3.01.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани общо три парцела с идентификатор 56397-202-6-1 със заявена площ от 2, 18 ха, от които определени като недопустими 2, 18 ха; парцел с идентификатор 56397-202-7-1 със заявена площ от 1, 91 ха, от които определени като недопустими 1, 84 ха и парцел с идентификатор 56397-923-13-1 със заявена площ от 0, 73 ха, от които определени като недопустими 0, 71 ха. С обжалваната заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Установено е, че за процесните четири парцела актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП е извършена чрез теренни проверки, за което са представени обсъдени от първоинстанционния съд протоколи. Във всеки от тях е отразено как е извършена проверката и причината за недопустимост - чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема, няма над 70 % живи растения. От заключението на назначените съдебно-техническа и съдебно – агрономическа експертизи са потвърдени коректното извършване на проверките и констатациите на административния орган относно определената като недопустима площ. При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. И в касационната жалба основно се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган и при пълна липса на основание за издаването й. Неоснователно твърдение. Освен сочената от първоинстанционния съд правна норма, компетентността на административния орган е очертана и в правомощията му произтичащи от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор и чл. 33 от ЗПЗП. Също така правилно решаващият съдебен състав е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е изложил съображения, че проверките на процесните площи са извършени на основание и в съответствие с чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 15, ал. 5 и 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., а при анализа на изложената нормативна уредба и на приетите по делото доказателства, съдът е счел, че за процесните парцели недопустимата за подпомагане площ е определена след извършени специализирани теренни проверки, резултатите от които са обективирани в протоколи и съответно са потвърдени от изслушаното и неоспорено експертно заключение по делото. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените нарушения, съставляващи касационни основания. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министъра на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, а, е посочено единствено, че АС-Русе не е извършил проверка спазени ли са правилата за теренните проверки, утвърдени със Заповед № РД-09-614/4.08.2017 г. Този довод е доразвит в писмените бележки по делото. Протоколите от извършените теренни проверки, съставени от служители на ОСЗ сочат какви са действителните причини за изключване на заявените парцели от допустимия слой за подпомагане. В съдебното производство касаторът Ханибал агро" е имала възможността да оспори протоколите, съставляващи официални документи и да представи доказателства в подкрепа на оспорването. В хода на процеса жалбоподателят се позовава на допуснатите нарушения в административното производство, но не твърди и не доказва, че съществуващите в БЗС терени са действително засети с лешникови насаждения и поддържани. Изслушаното експертно заключение потвърждава верността на констатациите в протоколите, като то не е оспорено в съдебния процес по предвидения в закона ред. В този смисъл, след като съдът не е установил различни фактически изводи от тези в административното производство относно състоянието на БЗС, дори да са налице административно-процесуални нарушения, свързани със сроковете са теренните проверки и начина на тяхното извършване, те не могат да бъдат счетени за съществени. Първоинстанционният съд е преценил всички факти и доводи от значение за спора, с което е спазил принципа на истинност, установен в чл. 7 АПК. Подробно в мотивите си съдът е анализирал и съпоставил обжалвания административен акт с действително установените данни по делото. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел верни правни изводи. В мотивите на решението си изрично е посочил доказателствата, които е обсъдил поотделно и в съвкупност. За изясняване на фактите по спора, съдът е допуснал и изслушал експертно заключение по което, като неоспорено от страните съдът е кредитирал наред с другите събрани доказателства по делото. За да се основе на конкретна приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с 144 АПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 от ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 сто/ лева разноски за тази инстанция- възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, Пето отделение