Решение № 9503 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 693/2020 г.

Решение № 9503 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 693/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано e по касационна жалба на К. Сулакова, от [населено място], [община], чрез адв. Хаджиев, против решение № 2371/20.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2301/2019 г. по описа на Административен съд -Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът – Кмет на община Марица, чрез юрк. Колева – счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД- 09-1051/16.07.2019 г., издадена от кмета на община Марица, с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на К. Сулакова да премахне извършения от нея незаконен строеж, представляващ "Масивна сграда", находяща се в ПИ № 38950.501.337 по КК на [населено място], [община], [област]. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна-издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Въз основа на представения по делото НА № 2, том 12, нот. дело № 6556/1986 г. на нотариус при ПРС, е установил, че жалбоподателката, като наследник на своя баща И. Шишков е собственик на ПИ № 38950.501.337 по КК на [населено място], [община], [област]. Счел е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, описан в заповедта и констативния акт, който е извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Строежът е индивидуализиран, като административният орган се е позовал на КА № 40/14.06.2019 г., в който се съдържа окомерна скица, в която са онагледени размерите на сградата и разположението в имота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил правилно всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи. Правилна е констатацията, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ. За изграденото не са налични строителни книжа, което го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая съдът е приел, че строежът е извършен през 2017 г., като правилно се е позовал на приложения по делото отговор на искова молба от К. Сулакова по гр. дело № 4118/2019 г., в който се излагат неблагоприятни за нея факти, че започването на строежа е през 2017 г. С оглед така установената година на извършване на строежа - 2017 г., не са налице условията на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим е 31.03.2001 г. При така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на оспореното решение АС-Пловдив не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. Констатациите на извършилите проверката органи, отразени в Констативен акт № 40/14.06.2019 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и констативния акт, сочещи на изградена масивна сграда с тухлени стени, бетонова покривна плоча, стоманобетонова основа, размери 6. 40 м. ширина север – 3. 20 м. юг -2. 04 м., височина север 2. 50 м., юг- 2. 220 м, изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж. Строежът е описан точно в констативния акт с окомерна снимка, въз основа на който е издадена заповедта и няма съмнение относно идентифицирането му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Претендираните от ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като видно от материалите по делото и протокола от проведеното съдебно заседание на 16.06.2020 г., ответникът не е бил представляван от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,