Решение № 12132 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2010 г.

Решение № 12132 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Христова Димитрова от град Габрово против решение № 52 от 22.04.2010 г., постановено по административно дело № 54 по описа за 2010 г. на Габровския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № 94ММ-03 от 11.01.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Габрово, потвърдена с решение № РД-08-04 от 1.02.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово. С касационната жалба се оспорва законосъобразността на обжалваното решение на Административен съд - Габрово като се твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане", гр. Габрово не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред ГАС по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 14а, ал. 3 и чл. 14б от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Мария Христова Димитрова заповед № 94ММ-03 от 11.01.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Габрово, потвърдена с решение № РД-08-04 от 1.082.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, с която на основание чл. 14а, ал. 3, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 2, т. 1 и 2 от ЗСП жалбоподателката е задължена да възстанови сумата 1040,86 лева, представляваща недобросъвестно получени средства от целева помощ за отопление с електроенергия по Наредба № 5/30.05.2003 г. и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за четири отоплителни сезони от 2005 г. до 2009 г., ведно със законната лихва по събиране на държавните вземания. За да отхвърли жалбата на Мария Христова Димитрова съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, като са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. Направен е извод, че жалбоподателката недобросъвестно е получила социалните помощи, тъй като в молбите-декларации, с които е поискала отпускането им, не е декларирала извършена продажба на идеална част от недвижим имот в кв. "Шумели", гр. Габрово. Решението на Габровския административен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Необоснован е изводът на съда за наличие на недобросъвестност у лицето, получило социална помощ, по смисъла на чл. 14а от ЗСП. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателката Мария Христова Димитрова е на 90-годишна възраст, вдовица, с месечен доход от пенсия в размер на 114,42 лева, живее като ползувател в двустранно жилище, собственост на дъщеря й Радка Стоянова и не е притежавала други имоти (вж. нотариален акт от 21.12.1993 г. за договор за доброволна делба). Поради напредналата си възраст същата е била с високо кръвно налягане и нарушено зрение, а през 2008 г. е прекарала исхемичен инсулт, поради което с Експертно решение № 320 от зас. № 162/08.10.2009 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Габрово й е определена 100 % ТНР с чужда помощ. С нотариален акт № 80, том 1, рег. № 1303, дело № 60 от 24.03.2005 г. наследниците по съребрена линия от втора и трета степен на брата и снахата на жалбоподателката са извършили продажба на останалия в наследство недвижим имот в кв. "Шумели" на гр. Габрово. Разпитания по делото свидетел Богдан Стефанов Йонев от гр. Габрово е дал показания, че е участвал в продажбата на имота, който е бил на вуйчо му (брата на Мария Христова Димитрова). В съдебния протокол от 16.04.2010 г. е отбелязано следното: "Никой от нас не знаеше, че наследяваме нещо от вуйчо ми. В този имот живееше няколко години, преди да почине, иначе живееха горе в Балкана. Другите продавачи се явиха като наследници на вуйна. Не са наши роднини. Те ни издириха, когато са решили да продават имота. Живеят в Елхово. Казаха ми, че са намерили купувач за къщата и ни помолиха да отидем за продажба на къщата, имали нужда от нашите подписи, т. к. те нямат деца и се явяваме като наследници, което ние не сме знаели. Мария Димитрова е родена през 1919 г. Тя вече беше почнала да не вижда, когато ходихме при нотариуса. При него никой не е давал никакви пари, подписахме нотариалния акт, но пари не сме разменяли и при излизането ни казаха "довиждане" и си тръгнахме." При тези данни, които се потвърждават и от другите писмени доказателства по делото, не може да се приеме, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателката при подаване на декларациите за отпускане на социалните помощи и получаване на сумите по тях. Административният орган носи доказателствена тежест да установи твърдяната от него недобросъвестност. Съставеният констативен протокол не е достатъчен да обоснове недобросъвестност, тъй като не съдържа доказателства за факта на размера на получените от продажбата доходи. За да потвърди приетата със заповед № 94ММ-03 от 11.01.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Габрово недобросъвестност на подпомаганото лице и да отхвърли оспорването срещу нея, първоинстанционният съд е игнорирал част от доказателствения материал по делото и е изопачил преценените доказателства. Ето защо, решението му като необосновано и неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се отмени оспорения индивидуален административен акт. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,