Решение № 2515 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2014 г.

Решение № 2515 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Георгиев Топалов от гр. Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение № 287 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2047/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 02-1300337/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 206/11.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като не е извършвал трудова дейност през ревизираните периоди, то незаконосъобразно с РА са определени като дължими задължения за авансови ЗОВ и са начислени лихви за забава върху тях. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, по съществото на спора, с който РА да бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Бургас, е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 02-1300337/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 206/11.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, с която за Георги Георгиев Топалов са установени задължения за: авансови вноски за фонд ДОО за 2006 г. в размер на 92,40 лева и лихва за забава - 145,36 лева, за 2007 г. лихва за забава в размер на 10,05 лева, за 2008 г. лихва - 41,96 лева, за 2009 г. авансови вноски в размер на 514,80 лева и лихва за забава - 381,21 лв, за 2010 г. авансови вноски в размер на 730,80 лева и лихва - 386,90 лева и за 2011 г. авансови вноски в размер на 1 075,80 лева и лихва - 349,55 лева; лихви за забава върху авансови вноски за фонд ДЗПО - УПФ за 2006 г. в размер на 2,14 лева, за 2008 г. в размер на 10,23 лева, за 2009 г. авансови вноски в размер на 156 лв. и лихва за забрана - 114,29 лева, за 2010 г. - авансови вноски в размер на 252 лева и лихва за просрочие - 152,48 лева и за 2011 г. авансови вноски в размер на 330 лева и лихва за просрочие - 104,67 лева; лихва за забава върху авансови вноски за НЗОК за 2006 г. в размер 1,66 лева, за 2007 г. в размер на 1,49 лева, за 2008 г. в размер на 7,43 лева, за 2009 г. авансови вноски в размер на 249,60 лв и лихва за просрочие - 96,08 лева, за 2010 г. - авансови вноски в размер на 403,20 лева и лихва за просрочие - 11,01 лева и за 2011 г. авансови вноски в размер на 528,00 лева и лихва за просрочие - 90,84 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Счел е, че в обжалваната му част същият е обоснован и материално законосъобразен, тъй като в качеството му на управител на "Вип строй" ЕООД /в несъстоятелност/ и на "Сандвич" ЕООД за ревизираното лице, като самоосигуряващо се, е възникнало задължение за осигуряване за всички социални рискове, без трудова злополука и безработица, считано от 19.12.2005 г. съобразно депозираната от него декларация. В резултат на това и по аргумент от чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съдът е приел, че за ревизираните периоди жалбоподателят е дължал авансово осигурителни вноски за своя сметка върху съответния месечен осигурителен доход, с оглед на което същите в следващите се размери законосъобразно са установени с оспорения РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняването на спора от фактическа страна. Основателни са доводите на касатора, обосновани с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, обвързваща възникването на задължението за осигуряване с упражняването на трудова дейност. Визирана норма обаче не дерогира приложението на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, която за целите на задължителното обществено осигуряване приравнява на трудова дейност изпълнението на дейностите, които се включват в обхвата на функциите на съдружник в търговско дружество. В случая, ревизираното лице е едноличен собственик на капитала на "Вип строй" ЕООД и "Сандвич" ЕООД и управител на първото търговско дружество. За втория търговец по делото са представени доказателства за сключени с трети лица договори за възлагане на управлението, които са посочени изрично от ревизираното лице в жалбата, иницирала първоинстанционното производство, но не са обсъдени от решаващия състав. Същият не е изследвал в какво качество - на съдружник или управител, Георги Топалов е депозирал декларацията за регистрация като самоосигуряващо се лице за всички осигурени социални рискове, считано от 19.12.2005 г. и спрямо кое юридическо лице е заявил упражнявана с личен труд дейност. Същевременно, неизяснен е останал въпросът кой представлява и управлява "Вип строй" ЕООД с оглед релевираните възражения във връзка с предоставените на Дора Топалова правомощия, както и обстоятелството кога е вписано в ТР решението на Бургаския Окръжен съд от 11.11.2011 г., с което "Вип строй" ЕООД е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието. По аргумент от чл. 712, ал. 1 вр. с чл. 714 от Търговския закон, това решение действа по отношение на всички, поради което постановеното с него прекратяване на дейността на предприятието има за своя последица и преустановяването на упражняваната от едноличния му собственик трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. В тази връзка по делото не са формирани никакви фактически и правни изводи, в резултат на което и предвид гореизложеното спорът е останал неизяснен от фактическа страна. По аргумент от чл. 220 АПК този касационен порок препятства възможността на настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка на материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и обуславя неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на съдържащите с в мотивите на настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение