Решение № 1107 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2019 г.

Решение № 1107 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петров, чрез адв. Савов, срещу решение № 3584/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 4847/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлен изцяло предявения от лицето иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-4332-000335 от 19.02.2016 г., отменено с влязло в сила решение от 24.11.2016 г. по адм. дело № 9637/2016 г. по описа на СРС, с което са му наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, както и от незаконосъобразни действия, изразяващи се в отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС (СУМПС) за периода от 04.02.2016 г. до 16.12.2016 г., като неоснователен и недоказан по основание и размер. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново, с което се уважи исковата претенция на ищеца. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Георгиева, в представени по делото писмени бележки и в съдебното заседание ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил исковата претенция на Д. Петров, доколкото по делото е безспорно установено наличието на отменено с влязло в сила решение НП, както и настъпили от него неимуществени вреди за ищеца. По отношение на размера на дължимото обезщетение счита, че следва да бъде редуцирано до 300 лв. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д Петров иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева от отменено НП № 16-4332-000335 от 19.02.2016 г., с което на ищеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени наказанията глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. В исковата молба е направено и твърдение, че за периода от 04.02.2016 г. до 16.12.2016 г. на ищеца е било отнето СУМПС – действие, което се е отразило негативно върху психиката му, тъй като е бил поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения като охранител и шофьор. Негативните последици се изразявали също и в притеснение как ще заплати наложената глоба; в създалото се в колегите му впечатление, че е управлявал МПС след употреба на алкохол; в необходимостта да ползва таксиметров превоз и др. Незаконосъобразните действия на ответника силно засегнали честта и достойнството на ищеца. По делото е безспорно установено, че с НП № 16-4332-000335 от 19.02.2016 г., за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на ищеца са наложени наказанията глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Установено е безспорно, че е отменено НП с влязло решение от 24.11.2016 г. по а. н. д. № 9637 от 2016 г. по описа на Софийски районен съд. За доказване на причинените психически страдания и дискомфорт у ищеца, в хода на съдебното производство съдът е разпитал двама свидетели. Кредитирал е показанията им като обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на писмените доказателства по делото. Съдът обаче е приел, че те не свидетелстват за психическото състояние на ищеца, за причинените му психически травми и страдания. В също време съдът е приел, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да е видно в какво се изразяват преживените болки и страдания, в какъв обем и в каква степен са се проявили, доколко са засегнали личността на ищеца, качеството му на живот и др. Воден от изложеното и поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно за присъждане на законната лихва, по съображение за акцесорност на вземането за лихва. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена както незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на съда, че в случая липсва именно вторият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ. Твърдените в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от отменено наказателно постановление, не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. Не са доказани и твърдените неимуществени вреди, произтичащо от незаконосъобразни действия, изразяващи се в отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС за периода от 04.02.2016 г. до 16.12.2016 г. Независимо от липсата на писмени доказателства по делото, установяващи негативни последици върху психиката на ищеца, последните могат да бъдат доказани чрез гласни доказателствени средства. В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи обоснован и категоричен извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, респективно от действията по отнемане на СУМПС. От тези свидетелските показания, както правилно е приел първоинстанционният съд, не се установява надлежно и категорично обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Показанията на свидетелите бегло засягат психическото състояние на ищеца, като преимуществено съдържат данни за евентуални последици от отнемането на СУМПС върху служебните ангажименти на ищеца. Налице е твърдение, че липсата на СУМПС е била причина той да напусне работата си. Както правилно е приел съдът, обстоятелство, че ищецът е загубил работата си също е останало недоказано, доколкото в тази насока не са представени писмени доказателства като трудови договори, данни за изплатени трудови възнаграждения и др. Дори и този факт да беше доказан, то последният би бил основание за претендиране на обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника, какъвто иск не е предявен. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява наличието на втория елемент за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на вреди, претърпени от касационния жалбоподател, поради което искът правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,