Решение № 8197 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез гл. юрк. П. Станков като процесуален представител, против решение 23715 от 15.11.2024 г., постановено по адм. дело 3930/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че Столична община е надлежен адресат на процесната заповед със съображения, че същата няма качеството на възложител и на извършител на строежа, в който смисъл са представените по делото доказателства за подадено искане за изграждане на уличен канал от "Амстрой Ко" ООД, по което е постановен отказ. Посочено е, че обстоятелството, че строежът преминава през имоти общинска собственост, не обосновава извод, че е собственост на Столична община, а и в случая същият засяга и имоти, които са частна собственост. Считат се за неправилни констатациите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, тъй като органът не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. Възразява се срещу извода на съда, че процесният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/София, чрез пълномощника си юрк. А. Никоевска, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Столична община срещу заповед ДК-02С3/ 22.03.2024 г. на началника на РДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Уличен канал ф 200 по ул. Борис Карадимчев от СКО за УПИ ІХ, кв.9, м. НПЗ Хладилника-Витоша /в близост о.т. 112/ до ул. Димитър Бояджиев и от ул. Димитър Бояджиев по алея между кв.9 и кв.10 до заустване в бетонен уличен канал за смесени отпадни води d=400мм, ситуиран в северна посока на ул. Сребърна между о.т.33з и о.т.71а, м. НПЗ Хладилника-Витоша, район Лозенец-Столична община, преминаващ през ПИ с идентификатор 68134.903.3372, ПИ с идентификатор 68134.903.2617, ПИ с идентификатор 68134.903.3387, ПИ с идентификатор 68134.903.3385 и ПИ с идентификатор 68134.903.2619. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Сочи се, че същата е издадена от компетентен орган - началникът на РДНСК София в рамките на предоставените му със заповед РД-13-299/27.09.2023 г. на началника на ДНСК, правомощия за премахване на строежи от трета категория, какъвто е процесният по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал.2, т.9 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, представляващ част от техническата инфраструктура. Изложени са съображения за спазване на изискванията за писмена форма на заповедта, като в тази връзка е прието, че от мотивите на органа е ясно, че Столична община е адресат на акта, респ. на задължението за премахване на процесния строеж. Обоснован е извод за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, както и за материална законосъобразност на същата. Според формираните мотиви, в случая е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е изграден без строителни книжа и спрямо който не са приложими режимите за търпимост по §16, ал.1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Като се е позовал на доказателствената сила на съставения констативен акт, съдът е приел, че процесният строеж, представляващ уличен канал, е елемент от техническата инфраструктура по чл.64, ал.1 ЗУТ, който съгласно чл.19, ал.1 т.4, б.а и б.б от Закона за водите е общинска собственост. Предвид горното, както и предвид обстоятелството, че строежът е разположен отчасти в поземлени имоти, които са публична общинска собственост, е преценено, че Столична община е надлежен адресат възложител по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ, на заповедта за премахване. Оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Необосновани от доказателствата и формирани в нарушение на задължението по чл. 168 АПК, са изводите на административния съд за законосъобразност на процесната заповед. Според горната разпоредба, дължимата преценка на административния акт е на всички основания по чл. 146 АПК, а в случая съдът не е проверил дали оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което е основание за незаконосъобразност на същата по чл.146, т.1 АПК. Наведените в този смисъл оплаквания в касационната жалба са основателни. Проверката за компетентността на издателя на процесния административен акт зависи от вида и категорията на строежа, вкл. с оглед съдържанието на заповедта на началника на ДНСК за делегиране на компетентност на началника на РДНСК София. Видно е, че изводите си за горното обстоятелство, което е съществено за валидността на заповедта, съдът е мотивирал въз основа на данните в съставения констативен акт, които са възпроизведени и от органа, а е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза и да използва специални знания на вещо лице. Последните се явяват необходими за да се установи вида и категорията на строежа предмет на премахване, още повече, че в случая такива възражения са наведени от жалбоподателя, който оспорва и доказателствената сила на съставения констативен акт. От описанието на процесния обект в документите по преписката и в заповедта не следват категорични изводи, че същият е уличен канал и елемент от техническа инфраструктура, както приема органът, или се касае за канализационно отклонение по смисъла на чл. 6, т.2 и чл. 7, ал.2 и сл. от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Едва след горната преценка и с оглед категорията на строежа, извършена от компетентно вещо лице, включително с изготвена скица, от която да е видно точно къде е разположен строежът, може да бъде установено дали процесната заповед е издадена от компетентен орган. От друга страна, вида и трасето на обекта са от значение и за определяне на адресатите на задължението за премахване съгласно § 3 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, тъй като Столична община е собственик само на част от имотите, през които според органа преминава строежа и би имала качеството на възложител по чл.161, ал.1 ЗУТ. При условие, че същият е разположен и в частни имоти, преценката за това дали е елемент от техническата инфраструктура по чл.64, ал.1 ЗУТ, съотв. дали попада в приложното поле на цитираните в заповедта разпоредби на Закона за водите, е от съществено значение за носителя на правото на собственост върху него, респ. за адресата на задължението за премахване. В нарушение на съдопроизводствените правила, административният съд не е събрал и доказателства дали нареденият за премахване канал е изпълнен без строителни книжа. С оглед приложените удостоверения за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда и на външно електрозахранване с възложител Амстрой Ко ООД, който е подал искане за изграждане и на уличен канал, следва да се провери дали не е издадено удостоверения за въвеждане в експлоатация и на водопровод и канализация и дали не се обхваща и процесния обект, след което и въз основа на събраните доказателства да направи извод относно законосъобразността на издадената заповед. Горната проверка е необходима и предвид данните в представения по делото договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти СОА18-ДГ60-188/08.11.2018г. в предметния обхват на който се включва задължението за изработване на проект за изграждане на уличен канал по трасе, в което се включва ул. Димитър Бояджиев и алея между кв.9 и кв.10 със заустване в съществуващ уличен канал, находящ се по ул. Сребърна. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при непълнота на доказателствения материал. Същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане следва да се установи, включително с използването на специални знания, точното местоположение, вид и категория на наредения за премахване строеж, има ли издадени за него строителни книжа и/или удостоверение за въвеждане в експлоатация, чия собственост е строежа, а като съобразно тези установявания, да направи преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК. Предвид изхода на делото по претенцията за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,