Решение № 7742 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2010 г.

Решение № 7742 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по молба на Илиян Николов Колев в качеството му на управител на "Инфоинтегра" ООД със седалище София, с която се иска отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в законна сила решение № 11269 от 01.10.2010 г., постановено по адм. дело № 6279 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - първо отделение. Ответникът по молбата за отмяна - Националната агенция по приходите, дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, чрез процесуалния си представител - юрк. В. Петрова, прави искане за оставяне на същата без уважение. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, по което е постановено решението - предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Колев в качеството му на процесуален представител на "Инфоинтегра" ООД - София, против решение, постановено по адм. дело № 841 от 2006 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-Е състав, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 772 от 11.10.2005 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, сега директор на дирекция "ОУИ", с който му е отказано право на данъчен кредит по издадени от "Еврос ЕМ" ЕООД фактури № 2348 от 30.11.2001 г. и № 2351 от 29.12.2001 г. и по 10 бр. фактури за периодите м. 01, 02, 03, 04 и 05.2002 г. и м. 02.2003 г., издадени от "Корнел груп" ЕООД, за общата сума 43 680,43 лева. По касационната жалба е било образувано адм. дело № 6279 от 2009 г. на Върховния административен съд, насрочено за съдебно заседание за 15.09.2009 г., за която дата и час касаторът е бил редовно призован на 26.05.2009 г.. Преди датата на заседанието Колев е депозирал молба от 14.09.2009 г. за отлагане на делото поради невъзможността му да се свърже с ангажиран от него адвокат. Представил е и болничен лист, издаден на 07.09.2009 г.. Съдът е обсъдил молбата и представеното към нея писмено доказателство и е приел, че не са налице условията, посочени в чл. 139, ал. 1 от АПК, за отлагане на делото. Съображенията за това са били, че в графа "бележки" на представения болничен лист с № 0942485 липсва отметка на лекуващите лекари, че жалбоподателят не може да се яви пред органите на съдебната власт. Съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (ДВ, бр. 23 от 16.03.2007 г.) при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. С протоколно определение е оставил без уважение направеното искане, дал е ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези на отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие молителят сочи здравословното си състояние, което не му е дало възможност да се яви пред съда. Представя като доказателство цитирания по-горе болничен лист. Сам по себе си обаче той не установява извинителна по смисъла на закона причина за неявяването при разглеждането на делото. Това е така, защото представеното с молбата за отлагане на делото медицинско удостоверение не е отговаряло на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Нормата е приета и обн. в ДВ, бр. 23 от 2007 г. и е действаща към момента на провеждането на съдебното заседание от касационната инстанция. Тя нормативно урежда задължението на лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим, да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е, ако в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването му пред тези органи. В него липсва изрична забележка, че здравословното състояние на касатора съставлява пречка да се яви пред съда. Поради това удостоверението не установява по нормативно предвидения начин основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. В този смисъл е неоснователно и твърдението, че след като в удостоверението допълнително е било вписано "Да послужи пред съдебните власти", се изпълнявало особеното изискване на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Вписването в случая единствено показва кой е адресат на удостоверението (който се вписва във всеки един такъв документ), но по никакъв начин не може да се интерпретира като изрично отбелязване на факта, че заболяването не позволява явяване на лицето пред съда. Поради това молителят не е доказал пред съда, а не доказва и в настоящото отменително производство, наличие на препятствие да участва лично по делото, което да не е могъл да отстрани. Явно в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, задължаваща съда да отложи делото - било на самото съдебно заседание, било в срока за произнасяне на решението. По същите съображения по отношение на него не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По тези съображения Върховният административен съд - петчленен състав,