Решение № 11025 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2016 г.

Решение № 11025 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. С., против решение № 266 от 11.11.2015 г. по адм. дело № 312/2015 г. на Административен съд Х., с което е отменена Заповед № ЗД-04-0021 от 31.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. С., потвърдена с Решение № ЗД-94ММ-53 от 22.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане", гр. Х. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се А. Т. - бащата на детето Б. Т., вече има възможност да се грижи за него и са налице предпоставките за прекратяване настаняването на детето в семейство на близки. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оплакванията. Ответникът по жалбата - А. Т. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че на този етап не е в състояние да се грижи за детето си. Ответницата по жалбата - М. Т. чрез пълномощниците си адвокат Л. и адвокат Анастасова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Х. е отменена Заповед № ЗД-04-0021 от 31.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. С., потвърдена с Решение № ЗД-94ММ-53 от 22.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане", гр. Х. С тази заповед е наредено прекратяване на настаняването на детето Б. А. Т. в семейството на близки - М. А. Т. и Х. Г. Т., до произнасяне на съда с решение по чл. 30 от ЗЗДет. За да постанови това решение съдът е приел, че не е налице условието, предвидено в чл. 29, т. 9 от ЗЗДет. за промяна на обстоятелствата, при които е постановена мярката за закрила. Решението е правилно. Установено е по делото, че с Решение № 92 от 4.04.2011 г., постановено по гр. дело № 204/2011 г. по описа на Районен съд - С., влязло в сила на 14.04.2011 г., малолетното дете Б. А. Т. било настанено за отглеждане в семейство на роднини - М. Т. и Х. Т., в качеството им на баба и дядо по бащина линия на малолетното дете, за срок до навършване на 18 годишна възраст или до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на мярката за закрила. Постановеното настаняване на малолетния Б. Т. е било разпоредено предвид невъзможността последния да бъде отглеждан от родителите си. Предвид промяната на икономическата обстановка в страната, както и с оглед факта на нарастващите нужди на детето, М. Т. подала в Отдел "Закрила на детето" при Д "СП" - С. М. - декларация с вх. № С 44/14.05.2014 г. за отпускане на месечна помощ за превенция на изоставяне и реинтеграция на дете за отглеждането му при близки и роднини. С Решение № С44/30.05.2014 г. Директорът на Д "СП" - С. отказал поисканата месечна помощ. След потвърждаването му с Решение № ЗД РД 01-0078 от 3.07.2014 г. на Директора на РД"СП", гр. Х., същото е оспорено по съдебен ред от М. Т. пред Административен съд - Х. - адм. дело № 520 по описа на съда за 2014 г., като дата за открито съдебно заседание била определена 9.10.2014 г. В периода, в който производството пред административният съд било висящо, в дома на М. Т. били извършени няколко проверки - на 18.07.2014 г., 21.07.2014 г. и 25.07.2014 г., проведени с цел прекратяване настаняването на детето Б. Т. в семейството на М. Т. и съпругът й. На 4.08.2014 г. на М. Т. е връчена процесната Заповед № ЗД-04-0021/31.07.2014 г. на Директора на Д "СП" - С., по силата на която е прекратено настаняването на детето Б. Т. в семейството на М. Т. и Х. Т. до произнасяне на съда с решение по чл. 30 от ЗЗДет. Заповедта е мотивирана с констатациите от социален доклад, предназначен за прекратяване на настаняването, в който е посочено, че основните грижи за Бойко се полагат от бащата с подкрепата на бабата и дядото по бащина линия. Конкретизирано е, че бащата на детето е напуснал комуната, където се е лекувал от наркозависимост, и същият притежава необходимият капацитет и умения да осигури грижи, сигурност и безопасност за детето си. В производството пред административния съд са събрани доказателства, които не подкрепят направените изводи от административния орган. Назначената съдебно-психологична експертиза определя психологическия статус на бащата А. Т. с високо ниво на тревожност и физическо състояние, което изцяло е зависимо от приемането на медикаменти /метадон и бупренорфин/ по програма за лечение. Събраните гласни доказателства сочат на извода, че бащата А. Т. е безработен, помага на баща си в земеделието, като изцяло разчита на родителите си и няма финансови средства. След завръщането на бащата от комуната същия е бил в добро състояние, но впоследствие състоянието му се е влошило, поради което и за да не го вижда детето, когато взема упойващи вещества, е започнал да живее в къщата на своята баба. След завръщането му от комуната през 2012 г. е със занемарен външен вид и изпада в неадекватни състояния. В случая не е налице промяна на обстоятелствата по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет., съответно предпоставките на чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет. за прекратяване на настаняването. Процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като административният орган не е доказал, че прекратяването на настаняването на малолетния Бойко в семейството на неговите баба и дядо, е в интерес на детето. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси, и процесният индивидуален административен акт не допринася за постигане осигуряването на посочените права на детето Б. Понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, но то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона (чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт) права на детето. При тези данни съдът е постановил правилно решение, при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на М. А. Т., гр. С., ул. "Б." №... се дължат разноски в размер на 300,00 /триста/ лева за настоящата, инстанция представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение