Решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г.

Решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 375/21.03.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 273/2012 г. по жалба на Д. Т. Ш. и К. Т. Ш. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VI-98 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 1596/2011 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове, квалифицирани по чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор, сключен с нотариален акт № / . 0*. 200* г., т. *, н. д. № **/ 200* г. на нотариус рег. № ***.

Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса какво трябва да е процентното съотношение на неизпълнените работи по договор за строителство, спрямо общия обем на дължимите работи, за да се счете неизпълнението за значително. В обжалваното въззивно решение, при съотношение на неизпълнените работи спрямо дължимите повече от 30 %, е даден отговор, че неизпълнението е несъществено и поради това за кредитора не е възникнало право за разваляне на договора. Обратно, в решение № 1074/28.10.2008 г. по гр. д. № 4593/2007 г., II г. о. на ВКС, е изведено, че частичното неизпълнение на договор за строителство е основание за разваляне на договора, когато неизпълнените работи са 21,66 %.

На основание чл. 291, т. 1 от ГПК този състав счита за правилна практиката, обективирана в цитираното решение на ВКС. Поначало въпросът, дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. Изрична уредба обаче този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл. 206, ал. 1 от ЗЗД), т. е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като съществено. По аналогичен начин следва да се подходи тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен договор е за изработка на вещ. Критерият следва да е същият, тъй като основанието на престацията на отчуждителя (учредяване на право на строеж) е да получи готов продукт на определена стойност. И в този случай, когато приобретателят престира частично, стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е стойността на работите, необходими за изграждане на вещта във вид, готов за ползване. Не е възможно да се приеме, че извършването на 2/3 от договорените работи е достатъчно, за да се запази действието на съглашението. Когато при такъв договор неизпълнените работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на договора, интересът на кредитора е засегнат съществено и не следва да се прилага правилото на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.

При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното решение за основателна. Изводът, че неизпълнение от над 30 % е несъществено за интереса на кредитора, е направен в нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че на 31.01.2007 г. Д. и К. Ш., като съсобственици на дворно място, взаимно си отстъпват право на строеж и учредяват на [фирма] правото на строеж за построяването на жилищна сграда, състояща се от сутеренен, три жилищни етажа, един терасовиден и едно помещение към апартамента на терасовидния етаж, поместен в подпокривното пространство, съгласно утвърден ЗРП и одобрен архитектурен работен проект, с разгърната застроена площ от 770,60 кв. м., срещу задължение за изграждане на сградата в 14 месечен срок от подписване на акта при посочена в него степен на завършеност. На 3.09.2008 г. страните по договора се споразумели, че променят срока за завършване на строителството и че сградата трябва да бъде завършена в напълно готов вид до 30.11.2008 г., в противен случай се дължи неустойка от 50 000 евро. До юни 2011 г. обаче сградата не е изградена и въведена в експлоатация, степента на завършеност на общите й части е 69,39 %, а на имотите, за които ищците са си запазили право на строеж - 68,58 %.

При тези факти искът за разваляне на договора е основателен. Ищците се явяват изправна страна по сключения между тях и ответното дружество договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот. Със сключването на този договор те са изпълнили своите задължения, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Срещу това [фирма] е трябвало да построи жилищна сграда в определена (изрично посочена в договора) степен на завършеност, което до настоящия момент не е сторено. Неизпълнените работи са за повече от 1/3 от стойността на договора, което съставлява значително, с оглед интереса на кредиторите (сградата да бъде въведена в експлоатация и да ползват своите обекти в нея) неизпълнение. Неизпълнението е виновно, забавата продължава повече от 3 години. Налице са предпоставките, при които за учредителите е възникнало правото да развалят договора, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, това право е надлежно упражнено, съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и искът за разваляне следва да бъде уважен.

По изложените съображения съдът