Решение № 11180 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Образувано е по касационна жалба Нанотех активи ЕАД, подадена чрез адв. Грозданова срешу решение 1514 от 21.03.2025 г. постановено по адм. дело 347 по описа на Административен съд Благоевград за 2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) DT000223/19.12.2023 г., издаден от С. Л. Т. старши инспектор Местни данъци и такси (МДТ) при Община Благоевград, потвърден изцяло с Решение P-DT000223/15.02.2024 г., издадено от Директора на Дирекция МДТ на Община Благоевград. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, същестрвено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че в АУЗД са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, както и на изискванията за форма на акта. Според касатора данъкът, таксата за битови отпадъци и лихвата върху тези задължения са начислени без да е посочено коя е действащата и приложена редакция на подзаконовите актове - Наредби, цитирани в АУЗД. В АУЗД не са изложени и мотиви по въпроса как е определен размера на данъка и на таксата за битови отпадъци. Твърди, че са нарушени правилата относно съобщаване дължимостта и размера на задълженията. Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 с.з. към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В АУЗД е посочена обща ставка от 12%, разделена за всяка от услугите поотделно: осигуряване на съдове за битови отпадъци, събиране, вкл. разделно и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им - 9%; за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване, мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на отпадъците, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО - 3%; за чистота на териториите за обществено ползване -почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване - 0%. В решение Р-ОТ000223/15.02.2024 г., ставките са 6% и съответно 2,80 %, 1,40 % и 1,80%. Според касатора критерият за определяне размера на таксата за битови отпадъци данъчна оценка на имота не е справедлив критерий, докато събирането на таксата на база площ на имота или предприятие би било по-справедливо решение. Счита, че с така направено изчисляване на таксата за битови отпадъци неправомерно се придава характера на втори имотен данък, а не на задължение за заплащане на услуга. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени административния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът Директорът на Дирекция МДТ при Община Благоевград, чрез гл. юрк Янев, в писмено становище оспорва касационната жалба. Намира, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд e бил АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК DT000223/19.12.2023 г., издаден от С. Л. Т. старши инспектор МДТ при Община Благоевград, потвърден изцяло с решение P-DT000223/15.02.2024 г., издадено от Директора на Дирекция МДТ на Община Благоевград, с който на Нанотех активи ЕАД за периода 01.10.2019 г. до 31.12.2023 г. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 20 556,53 лв. - главница и лихви за просрочие в размер общо на 4 434,32 лв. и съответно за ТБО 64 915,35 лв. - главница и лихви върху тях в размер общо на 14 003,11 лв. за просрочие. Процесният АУЗД е издаден въз основа на подадена от Нанотех активи ЕАД декларация вх. ДК14006162/11.12.2023 г., (л. 64 - л. 85 от делото), с която е декларирало собствеността си върху следните имоти: земя с площ 15181 кв.м., с идентификатор 30702.209.1; сграда с производствен обект - ремонтна работилница с РЗП:909 кв.м., с идентификатор 30702.209.1.1; сграда с обект склад производствен, с РЗП:1478 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.2; сграда със смесено предназначение, с РЗП:1234 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.3; сграда със смесено предназначение, с РЗП:41 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.4. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния АУЗД, Административен съд гр.Благоевград е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. По делото не е било спорно, че дружеството е собственик на описаните в процесното решение недвижими имоти и е подало декларация вх. ДК14006162/11.12.2023 г. Описаните имоти са придобити от Нанотех активи ЕАД като апортна вноска. По делото е прието заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) (л.955 л. 969), което е оспорено от процесуалния представител на дружеството като непълно. Вещо лице е дало заключение, че данъчната основа за изчисление на ДНИ и ТБО за процесиите години от 2019 г. до 2023 г. е определена правилно от административния орган в оспорения акт. АС гр.Благоевград е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО правилно са установени от 01.10.2019 г. до 31.12.2023 г., тъй като от представените по делото справки от Търговския регистър (ТР) е видно, че дружеството е възникнало като правен субект на 24.09.2019 г., когато е вписването му в ТР. За неоснователно е прието твърдението на дружеството, че задължението за ДНИ и ТБО е възникнало от момента на издаването на констативния нотариален акт, а именно 23.11.2023 г., тъй като с издаването му не възниква правото на собственост , а само се констатират вече настъпили обстоятелства. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни и оплакванията на дружеството за липса на мотиви как е определен размерът на ДНИ и ТБО, като е посочил, че в АУЗД са описани подробно начинът и методиката, по който са изчислени задълженията за ТБО за всяка от годините. Административният съд е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. Установено е, че отчетните стойности за процесните имоти за периода от 2019 г. до 2023 г. са по-високи от данъчните оценки, поради което базата за облагане с ДНИ и ТБО е именно отчетната им стойност. Въз основа на заключението по ССчЕ, съдът е приел, че данъчната основа за изчисление на ДНИ и ТБО за процесиите години от 2019 г. до 2023 г. е определена правилно на базата на действащото и към момента законодателство. Същата е в размер на отчетната стойност, определена с Доклада-заключение, изготвен от три вещи лица от тройната оценителна експертиза в размер на 2 545 700 лв. АС гр.Благоевград е посочил, че размерът на ТБО за периода на оспорения АУЗД от 2019 г. до 2023 г. е определен от Общински съвет - Благоевград и посочен в Раздел I, т.1.4 от Тарифата за размерите на местните такси и цени на услугите, предоставяни от Община Благоевград, Приложение 1 към НОАМТЦУ на Община Благоевград и е в размер на 6,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Същият е приет с Решение 395, Протокол 15 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. и не е променян за периода на проверката - от 2019 г. до 2023 г. За неоснователно е прието оплакването, че с АУЗД е приложена ставка от 12% промила, тъй като посочването на този процент представлява техническа грешка, допусната при издаването на акта. АС гр.Благоевград е приел, че размерът на задължението за ТБО е изчислен на база 6 % промила върху размера на данъчната оценка, а не на 12% промила. Този извод се основава и на заключението по ССчЕ, която е определила размер на задълженията, така както са изчислени и от административния орган. По изложените съображения, първоинстанционният съд е формирал краен извод, че жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД е неоснователна и я е отхвърлил, като с оглед изхода на спора е присъдил разноски по делото. Решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния правен въпрос по делото, който се концентрира около правилното приложението на материалния закон и се свежда до това законосъобразно ли са установени с административния акт задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО. Основанията, редът и начинът на определяне на ДНИ се съдържат в нормите на Глава втора, раздел ІІ ЗМДТ чл. 10-28. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Между страните не е спорно, че касаторът е собственик на декларирания недвижим имот с площ 15181 кв.м., с идентификатор 30702.209.1; сграда с производствен обект - ремонтна работилница с РЗП:909 кв.м., с идентификатор 30702.209.1.1; сграда с обект склад произведствен, с РЗП:1478 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.2; сграда със смесено предназначение, с РЗП:1234 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.3; сграда със смесено предназначение, с РЗП:41 кв. м., с идентификатор 30702.209.1.4. Не е спорно и обстоятелството, че на 30.06.2019 г. с Проткол Решение на едноличния собственик на Технопарк активи ЕАД ОТ 30.06.2019 г. Рег Консултринг ЕАД (дружество регистрирано в Швейцария) е взето решение Технопарк Активи ЕАД да учреди еднолично акционерно дружество да предприеме процедура по внасяне на непарична (апортна вноска) на поземлен имот, находящ се в [населено място] дол, местност Юрто с площ 15181 кв. м,. ведно с построените в него четири броя сгради на Нанотех активи ЕАД, като вписването на апорта в Търговския регистър е станало на 24.09.2019 г. На л. 25 от делото е приложен Нотариален акт 125/23.11.2023 г., с който се констатира, че собственик на процесния недвижим имот е Нанотех активи ЕАД. Релевираните доводи в касационната жалба повтарят изцяло твърденията в жалбата пред първоинстанционния съд, на които подробно е даден отговор в съдебния акт и не е необходимо мотивите на решението да бъдат преповтаряни. В допълнение, следва да бъде посочено следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор, че услугите във връзка с установените задължения за ТБО по трите компонента са предоставяни реално. Спорът се е свеждал единствено от кой момен се дължат ДНИ и ТБО и правилно ли е установен размерът на тези задължения. Правилно е прието, че дружеството е станало собственик на процесния имот през 2019 г. и дължи ДНИ и ТБО от последното тримесечие на 2019 г. до 2023 г. Настоящият състав напълно споделя мотивите на АС гр. Благоевград, че представеният по делото констативен нотариален акт от 23.11.2023 г. няма конститутивно действие, тъй като с издаването му само се констатират вече настъпили права и задължения. В случая релевантен е моментът на възникване на дружеството като правен субект, а именно 24.09.2019 г., когато е вписано в Търговския регистър и имотите са му предоставени като са станали част от капитала му чрез апортирането им. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че в АУЗД не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, както и на изискваната за форма на акта. Действително в АУЗД (л.16 от делото) е посочена ставка в размер на 12 %, разделена за всяка услуга по отделно, а именно: осигуряване на съдове за битови отпадъци, събиране, вкл. разделно и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им - 9%; за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване, мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на отпадъците, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО - 3%; за чистота на териториите за обществено ползване-почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване - 0%, а в потвърждаващото решение е посочена ставка 6 % по трите компонента, съответно 2,80 %; 1,40 % и 1,80%., дължими за ТБО, но в решението изрично е посочено, че в АУЗД е допусната техническа грашка, която е отстранена с акта издаден от на горестоящия орган при осъществения административен контрол. Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК мотивите в решението на горестоящия орган се смятат за част от мотивите на административния акт. Както в АУЗД, така и в потвърждаващото го решение са посочени действащите подзаконовите актове - Наредби, въз основа на които са установени задълженията. Правилно е прието въз основа на заключението на вещото лице по ССчЕ и на представените по делото доказателства, че размерът на ДНИ и на ТБО е изчислен правилно в спорния АУЗД. Не са представени доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които да доведат до определяне на друг размер на задълженията на дружеството. Неоснователни са оплакванията на касатора свързани с критерия за определяне размера на ТБО както и, че с така направеното изчисляване на таксата за битови отпадъци неправомерно се придава характера на втори имотен данък, а не на задължение за заплащане на услуга. В случая предмет на спора е процесния АУЗД, а не се оспорва нормативният акт, в който е посочен редът за определяне на таксите от компетентната местна администрация. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора и направеното искане от ответната страна, в нейна полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховен административен съд, състав на осмо отделение