Решение № 3602 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2016 г.

Решение № 3602 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град против решение № 401 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 8273 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № РО-495 от 22.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град. Изложени са съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. В. С. Годинов от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С. - град е решение № РО-495 от 22.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-00034866 от 16.06.2015 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което на В. С. Г. от гр. С. е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 03.11.2014 г. до 08.12.2014 г. в размер на 1909.97 лв. и лихви в размер на 79.69 лв. (общо 1989.66 лв.). С постановеното решение Административен съд С. - град е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния краен извод за издаването на оспорения акт в нарушение на обосноваващото го правно основание по чл. 114, ал. 1 от КСО. Към датата 03.11.2014 г. самоосигуряващото се лице В. С. Г. не е било осигурено за риска "общо заболяване и майчинство" и не е изпълнявало условието по чл. 40, ал. 1 от КСО за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност, но съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение са свързани с неправомерното получаване на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност, но не са относими към недобросъвестното поведение на получателя на осигурителните плащания като законова предпоставка за възстановяване на сумите. Недобросъвестността на лицата, получили суми за осигурителни плащания, се изследва и установява в административното производство за издаване на разпореждане на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С ал. 6 е предвидено, че възникналият спор за добросъвестност ще се разреши по реда на глава осма (чл. 117 - чл. 120 от КСО), т. е. по реда, по който се обжалва разпореждането по чл. 114, ал. 1. Административен съд С. - град неправилно е приел, че добросъвестността е предмет на установяване в друго административно производство и респективно след това - в друго съдебно производство, но това становище не се е отразило върху изхода на спора. В разглеждания случай административният орган не е подложил на преценка фактите и не е направил констатации относно недобросъвестността на лицето, получило неправомерно суми за осигурителни плащания. Както в административното решение, така и в разпореждането, липсват данни и твърдения, че лицето е имало съзнание, че за него не е възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност и получава сумите без правно основание. Не са посочени действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните права на получателя на плащанията. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспорените актове недобросъвестността на лицето, получило осигурителните плащания без основание, не е установена. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила за изясняване на всички относими за случая обстоятелства и за мотивиране на актовете, което е довело до неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО. На възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, но в оспорените актове недобросъвестността не е изследвана и коментирана. Като е стигнал до извод за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 и 6 от КСО и е уважил жалбата, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,