Решение № 14318 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2009 г.

Решение № 14318 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Иван Георгиев Залъмов от гр. Пловдив срещу заповед К-3575 от 21.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно- производствените правила, поради което претендира нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е представил писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР от 29.08.1985 г. където е заемал различни длъжности. Последно е работил на длъжност началник сектор "Охранителна полиция" в РУ "Транспортна полиция" - Пловдив при дирекция "Транспортна полиция" към Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР - длъжност на която му е определена категория с категория "В"- главен инспектор. От директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е направено предложение изх. № 1759/13.05.2009 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Залъмов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и видно от справката за осигурителен стаж, че жалб. Залъмов към 31.01.2009 г. има общ осигурителен стаж 31 години 01 месеца и 9 дни, от които 23 години 05 месеца 0 дни като държавен служител в МВР. В съответствие с предложението със заповед К-3575 от 21.05.2009 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалб. Иван Георгиев Залъмов като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР или във ведомствата по чл. 69 КСО. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията чл. 69 от КСО, а след като има изискващия се стаж по чл. 69 КСО - 2/3 от 25 години общ осигурителен стаж, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта формално основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, независимо от професионалните качества на служителя и годността му да продължи ефективно да изпълнява служебните си задължения, което е преценка по целесъобразност изключително в правомощията на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106 ал. 4 от ЗДС. Неоснователно е възражението, че служебното правоотношение на жалб. Залъмов е прекратено от длъжност, на която той не е назначаван и не е заемал, тъй като не е подписвал акт за встъпване в такава длъжност. При анализа на така твърдяното обстоятелство се установява, че то не влияе на публично - правното служебно правоотношение между държавния служител от МВР и Държавата, каквото безспорно е налице до момента на прекратяването му. Правнорелевантно е, че жалбоподателя е бил държавен служител от МВР, което не се оспорва. Правоотношението му е прекратено именно като държавен служител, независимо каква длъжност е заемал непосредствено преди прекратяването на правоотношението, което би имало значение единствено при оспорване на дължимите обезщетения, което не е предмет на спора понастоящем. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,