Решение № 13979 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2013 г.

Решение № 13979 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Илмен Борисов Замфиров, прокурор в Районна прокуратура - Плевен, срещу решение № 8013 от 10.06.2013 г. по административно дело № 3194/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение по точка 27.1 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2013 г., по дисциплинарно дело № 3/2011 г. по описа на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени и процесното решение на ВСС, с което му е наложено дисциплинарното наказание. В съдебно заседание повереникът му поддържа исканията на доверителя си, като претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение като правилно да се остави в сила. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на втора колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да не уважи първоначалната жалба на Илмен Замфиров срещу това решение на ВСС, тричленният състав е формулирал извод, че то е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2 - 5 от АПК. Тричленният съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по казуса. С решение по протокол № 42/15.12.2011 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за допуснати от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и неизпълнение на служебни задължения. С решение № 8476/13.06.2012 г. по административно дело № 16428/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил решението на ВСС по протокол № 42/15.12.2011 г. С решение № 14155/12.11.2012 г. по административно дело № 9591/2012 г., ВАС, петчленен състав, е отменил решението на тричленния състав на ВАС в частта, с която е отменено решението на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че Илмен Борисов Замфиров е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ. Следователно, петчленният състав е приел за законосъобразно решението на ВСС в частта, с която е прието за установено, че жалбоподателят е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ и е върнал преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне с друг акт само по отношение вида и размера на наложеното наказание със задължителни указания по прилагането на закона при определяне на същото. В изпълнение на задължителните указания на ВАС, с решението на ВСС по т. 27.1 от протокол № 7/21.02.2013 г. на Илмен Борисов Замфиров е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". От правна страна в мотивите на проверявания по настоящото дело съдебен акт правилно е прието, че предмет на процесното решение на ВСС е единствено видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като съгласно влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС, със сила на пресъдено нещо е разрешен спора за виновното неизпълнение на служебните задължения от Илмен Борисов Замфиров - прокурор в Районна прокуратура - Плевен, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Съдът е съобразил, че оспореното пред него решение е издадено в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган, в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието е с изискуемото мнозинство (в случая с 15 гласа "за", 1 "против и 4 "въздържали се"), поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, в хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. От данните по делото е видно, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, а доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Противно на твърдяното от касатора, решаващият съдебен състав е надлежно е установил, че критериите на чл. 309 от ЗСВ при определянето на дисциплинарното наказание са спазени от ВСС, и то по вид и размер съответства на извършените от наказания магистрат дисциплинарни нарушения. Съобразено е при определяне на наказанието, че: по 34 броя преписки прокурор Замфиров не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 46 и чл. 196 от НПК за постоянен надзор върху работата на разследващите органи и системното несвоевременно удължаване на срока за разследване по чл. 234 от НПК; по 39 броя други преписки е налице от негова страна системно нарушаване на срока по чл. 242, ал. 3 от НПК; по 3 броя преписки прокурор Замфиров се е произнесъл с постановление за прекратяване, но задържайки делата в кабинета си, без да изпрати съобщение на страните (едното от делата е задържал 4 години) - проявна форма на бездействие при нормативно вменено на магистрата задължение за активно поведение. Ако не бяха взети предвид и положителните резултати в работата на прокурора, то очевидно наказанието му щеше да е по-тежко. Ето защо настоящият съдебен състав споделя изложеното от тричленния състав на шесто отделение, че при определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя и е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Неоснователно е и другото касаторово възражение за прекомерна продължителност на наказателния процес. В случая не става въпрос за наказателен процес срещу лице, обвинено в извършване на престъпление, а за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат по повод извършени от него дисциплинарни нарушения. Цитираното от повереника на касатора дело Пфайфер срещу България засяга наказателно-правен случай, и е неотносимо към дисциплинарната практика на ВСС и практиката на ВАС по тези дела. Освен това от данните по делото явства, че както дисциплинарното производство, така и инстанционният контрол на съда е проведен в разумен срок. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по главното възведено с касационната жалба искане, акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също не следва да бъде уважена, а основателно се явява заявеното от ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият петчленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд следва да осъди касатора да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,