Решение № 6522 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2018 г.
ВАСVIII отделение02.05.2019 г.докладчик т Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1810/22.10.2018 г. по адм. д. № 120/18 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6522 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2018 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Образувано е по касационната жалба на Н. Стефанова от [населено място] срещу решение № 1810/22.10.2018 г. по адм. д. № 120/18 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 16829-1/13.11.2017 г., издаден от орган по приходите - младши експерт КРДС при Община Поморие, потвърден с Решение № 94 Н-468-2/12.12.2017 г. на директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" в Община Поморие, с който на жалбоподателката за 2017 г., са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти в размер на 522, 82 лв. за ДНИ и 401, 71 лв. за ТБО, както и са начислени съответните лихви за просрочие. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел за установено, че размера на задълженията е правилно определен. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила не му е допусната повторна или допълнителна експертиза. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция " Приходи, местни данъци и такси" в община Поморие, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Стефанова срещу АУЗД № 16829-1/13.11.2017 г., издаден от орган по приходите - младши експерт КРДС при Община Поморие, потвърден с Решение № 94 Н-468-2/12.12.2017 г. на директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" в Община Поморие. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения АУЗД, като приел за установено, че жалбоподателката е собственик на имоти - апартамент № 3-7, апартамент № 4-10, апартамент 5-8, магазин № 6, заведение за обществено хранене - пицария, всички находящи се в сграда в [населено място], [адрес], в ПИ с идентификатор 57491.501.131 (УПИ IX-5063 в кв. 233), за който е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ № 4290/18.04.2017 г. По отношение на установените задължения за ДНИ съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, и e приел, че задълженията за ДНИ и съответните лихви са правилно установени. Според съда органите на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ съобразно декларираното от жалбоподателя, поради което без правно значение е фактическото състояние, в което се намират имотите, респ. то не може да бъде основание да се коригира размера на задължението. Посочено е в първоинстанционното решение, че ако в декларираното в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е допусната неточност, която влияе върху определяне стойността на имота, въз основа на която се калкулират задълженията, то налице е правна възможност за корекция съобразно алинея 3 на чл. 14 от ЗМДТ. В проведеното съдебно производство не са установени нови факти от значение за определянето на задълженията за ДНИ за процесните периоди. Отхвърлени са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на процесния АУЗД с аргумента, че съобщаването на задължението по смисъла на чл. 107, ал. З от ДОПК има значение за упражняване правото на жалба, но е неотносимо към законосъобразността на акта. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно административният съд не е назначил повторна експертиза, тъй като искането на жалбоподателката е въз основа на претенция за оглед на място на имота от вещото лице, но извършването на такъв оглед не може да бъде основание за промяна изчислението на задължението въз основа на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Актът за въвеждане в експлоатация на сградата също не може да бъде оспорван в настоящото производство чрез заключение на вещо лице. Правилно съдът се е позовал на възможността за корекция на подадената декларация съгласно относимата редакция на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, ДНИ е правилно изчислен, съобразно ЗМДТ и подзаконовите нормативни актове, както и дължимите лихви за указания в АУЗД период. По отношение ТБО, не се спори относно предоставяне на услугата. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУЗД и е отхвърлил жалбата на Н. Стефанова, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение