Решение № 10542 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2012 г.

Решение № 10542 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТН на НОИ/ - София област, против решение № 810/29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1035/2011 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № РД-07-22/26.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № 222-00-861-1/05.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че в случая административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и че вместо това е следвало да се приложи чл. 62, § 2, вр. § 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Полина Валентинова Бързашка от гр. Ботевград, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание твърди, че счита съдебното решение за неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба на директора на ТП на НОИ. От Полина Валентинова Бързашка също е подадена касационна жалба против решение № 810/29.10.2012 г. по адм. дело № 1035/2011 г. Тази жалба е приета за недопустима от касационния състав на съда, по съображения, че решението е благоприятно за страната и за нея не съществува правен интерес от обжалването, а наред с това не може да се обжалват само мотивите на решението. Поради това и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 210, т. 1 АПК, с протоколно определение от 11.02.2013 г. касационната жалба, подадена от Полина Бързашка е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Това определение е оставено в сила с определение № 10490/10.07.2013 г. по адм. дело № 3560/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Независимо от недопустимостта на подадената от Полина Бързашка касационна жалба, настоящият състав преценява изразеното в нея становище като такова по съществото на правния спор и като възражение против касационната жалба на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба на директора на ТП на НОИ - София област е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отменено решение № РД-07-22/26.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № 222-00-861-1/05.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на Полина Валентинова Бързашка, считано от 31.05.2010 г. до 29.09.2010 г. в размер на 6,89 лв. дневно. Съдът е изпратил делото на основание чл. 173, ал. 2 АПК като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - София област - регион, за решаване по същество на искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, направено от Полина Валентинова Бързашка с вх. № 222-00-861/21.07.2010 г., при спазване на указанията за приложимото право. За да постанови това решение съдът е приел, че при определяне размера на паричното обезщетение за безработица неправилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО и е взета предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период. Поради това че за част от релевантния 9-месечен осигурителен период жалбоподателката е била осигурявана във Великобритания, в случая следва да бъдат приложени правилата за изчисляване на обезщетението за безработица, предвидени в чл. 62, § 2, вр. § 1 от Регламент № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, и при изчисляване на размера на обезщетението следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение, получавано от същата по последната й месторабота по трудово правоотношение. В тази връзка е дадено указание за изчисляване на обезщетението за безработица съгласно получаваното от Полина Бързашка възнаграждение по последното й трудово правоотношение, което е в България и е прекратено, считано от 31.05.2010 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Полина Валентинова Бързашка е подала до директора на РУСО - София област, ПРМ - Ботевград, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 222-00-861/21.07.2010 г., в което, наред с останалите данни е посочила, че трудовото й правоотношение с ЕТ "Поли-Форма" е прекратено, считано от 31.05.2010 г. Към заявлението е представено копие от заповед № 11/31.05.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между Полина Валентинова Бързашка и ЕТ "Поли-Форма - Г. Георгиев - А. Христова", на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, считано от 31.05.2010 г. С разпореждане № 222-00-861-1/05.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - София област е отпуснато парично обезщетение за безработица на Полина Бързашка, считано от 31.05.2010 г. до 29.09.2010 г. в размер на 6,89 лв. на ден, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че лицето има осигурителен стаж до датата на прекратяване на осигуряването - 1 г. и 4 месеца, за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2010 г. е взет предвид осигурителен доход в размер на 2160,02 лв. Разпореждането е обжалвано от Полина Бързашка относно размера на отпуснатото обезщетение пред директора на РУСО - София област, който го е потвърдил с решение № РД-07-22/26.09.2011 г., което е предмет на оспорването пред съда. В мотивите на решението е посочено, че размера на дневното парично обезщетение е определен за времето от 01.08.2009 г. до 07.04.2010 г. /осигурена заетост във Великобритания/ и от 08.04.2010 г. до 30.04.2010 г. /без осигуряване, тъй като не работи/, като за осигурителен доход е взета среднодневната минимална работна заплата за съответния период в България, на основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 и т. 4 КСО. По делото безспорно е установено също, че през периода от 01.08.2009 г. до 07.04.2010 г. Полина Бързашка е работила и е била осигурявана във Великобритания, за периода от 08.04.2010 г. до 30.04.2010 г. не е работила и не е осигурявана, за периода от 01.05.2010 г. до 30.05.2010 г. е работила в България по трудово правоотношение с ЕТ "Поли-Форма" и съответно е била осигурявана, правоотношението й с този работодател е прекратено на основание чл. 325, т. 3 КТ /изтичане на уговорения срок/, считано от 31.05.2010 г. Предвид безспорно установената фактическа обстановка, според която през изискуемия по чл. 54а, ал. 1 КСО период на осигуряване от 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, Полина Бързашка има завършени периоди на осигуряване, както в България, така и в друга държава членка на Европейския съюз - Великобритания, правилен е извода, че в случая са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност. В чл. 62, § 1 от този регламент е предвидено, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62, § 2 от същия регламент, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Прилаганото законодателство от компетентната институция - ТП на НОИ - София област, предвижда в чл. 54б, ал. 1 КСО специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото обезщетение, което служи за база за изчисляване на обезщетението за безработица, и съгласно действащата към процесния период редакция на тази разпоредба /ДВ, бр. 35/2009 г., в сила от 12.05.2009 г./ този период включва последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Затова на основание чл. 62, § 2 от Регламент № 883/2004 г. за случая е приложил § 1 от същия член, според който размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен като се вземе предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от Полина Бързашка при последната й работа по трудово правоотношение, която е работата й по трудово правоотношение в България с ЕТ "Поли-Форм". Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, която предвижда, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневен осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно - /т. 3/ за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Тази разпоредба не намира приложение в случа не поради противоречието й с разпоредбите на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент № 883/2004 г., както е приел първоинстанционният съд, а поради това че в случая изобщо не е налице хипотезата на тази правна норма. Осигурителният период от 01.08.2009 г. до 07.04.2010 г. на Полина Бързашка във Великобритания се зачита не на основание международен договор, по който Р България е страна, а на основание правото на Европейския съюз, което се прилага в България след датата на присъединяването към Европейския съюз с предимство пред националното право. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО има предвид международни договори с трети държави, т. е. такива, които не са членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 8 от Регламент № 883/2004 г., същият заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. Същественото за настоящия правен спор е, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО не намира приложение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неправилно в касационната си жалба директорът на ТП на НОИ се позовава на указанията, дадени в писмо № 91-01-52/11.02.2011 г. относно прилагане на правилата за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент № 883/2004 г. и Регламент на Съвета № 987/2009 г. /регламент по прилагане на Регламент № 883/2004 г./ Това указание на първо място, не обвързва съда, а на следващо място е неправилно в частта, в която се указва прилагането на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО за случаите, при които намира приложение Регламент № 883/2004 г., т. е. когато за отпускане на обезщетението има значение осигурителен период, зачетен по законодателството на друга държава членка. Подобно указание противоречи на принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и на принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Предвид изложеното, настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че размерът на паричното обезщетение за безработица на Полина Бързашка следва да бъде определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1, вр. § 2 от Регламент № 883/2004 г. - въз основа на трудовото възнаграждение, получавано от същата при последната й месторабота в България, т. е. по трудовото й правоотношение с ЕТ "Поли-Форма", което е прекратено от 31.05.2010 г. В тази връзка правилни са указанията на съда, че за определяне размера на обезщетението административният орган следва да установи размера на получаваното от лицето трудово възнаграждение, тъй като по преписката липсват данни за това, въпреки твърдението в касационната жалба, че размерът на възнаграждението бил установен. Неправилно е становището на ответника в настоящото производство Полина Бързашка, че в случая е приложим Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Посоченият регламент е отменен с Регламент № 883/2004 г., съгласно чл. 90, § 1 от последния. Съгласно чл. 91, § 2 от Регламент № 883/2004 г., този регламент се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, т. е. от 01.05.2010 г., когато е влязъл в сила Регламент № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 г. Следователно, към датата на подаване на заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица от Полина Бързашка - 21.07.2010 г., се е прилагал Регламент № 883/2004 г. Няма основание за прилагане на разпоредбите на отменения Регламент № 1408/71 г. и в частност на разпоредбата на чл. 68, § 1, изречение второ от същия, на която се позовава Полина Бързашка, макар и да не сочи номера на разпоредбата, и която вероятно би била по-благоприятна за нея в конкретния случай. В чл. 90, § 1, ал. 1 от Регламент № 883/2004 г. са посочени няколко хипотези на продължаване на действието на Регламент № 1408/71, но случай като процесния не е сред тях. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение