Решение № 14949 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2010 г.

Решение № 14949 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добрин Кирилов Кюркчийски и Славейко Кирилов Кюркчийски срещу решение № 18 от 21.01.2010 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 965/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на община Благоевград не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1444 от 25.06.2009 г., с която кметът на община Благоевград на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредил изземване на имот № 056009 с площ от 3,501 дка, VII категория в м. "Топузица", землището на с. Дъбрава - община Благоевград от Добрин Кирилов Кюркчийски и Славейко Кирилов Кюркчийски, които го ползват без правно основание и е разпоредено имота да бъде предоставен на наследници на Васил Зашев Ваканински, на които е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - искането за издаване на заповедта изхожда от лица с възстановено право на собственост, имотът се полза от трети лица и това ползване е без правно основание. Съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващите страни, че те владеят имота необезпокоявано от 1990 г., поради което са го придобили по давност. Съдът е приел, че в административното производство не може да се произнася по този въпрос. За удостоверяване на правното основание, на което ползват имота жалбоподателите следва да представят писмени доказателства, противопоставими на удостовереното право на собственост за заинтересованите страни, което не е сторено. При това положение и при наличие на материално-правните предпоставки оспорването е преценено като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати инвокираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. Касационните жалбоподатели не са оспорили факта, че именно те владеят този имот към момента на издаване на оспорената заповед. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, на което владеят имота не са представени в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящият състав. Безспорно е установено наличие и на последната предпоставка за издаване на оспорената заповед - заявителите са се легитимирали като собственици с решение на ПК, сега ОСЗ, Благоевград с което е възстановено право им на собственост по отношение на имота и скица, съставляваща неразделна част от решението, с което се възстановява правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ при възстановяване на земеделски земи в нови граници с план за земеразделяне, решението по ал. 1, придружено със скица има сила на констативен нотариален акт. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че те са придобили имота по давност, което съставлява правното основание на което ползват имота. В административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост, а още по-малко административният съд може да се произнася по въпроса за придобиване на имот по давност. В административното производство противопоставимите права могат да се доказват само с писмени доказателства, което в случая не е налице. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало по искане, което не се отнася до имота, за който е издадена заповедта. Искането за издаване на заповед по чл. 34 на Зоя Крумова Костадинова е от 29.05.2008 г. и е с вх. № 94-00-1674. Заповедта е издадена по искане на вх. № 94-00-640 от 8.04.2009 г., подадено от Васил Крумов Ангелов, в което имота е посочен с правилния № 056009. Във връзка с това искане касационните жалбоподатели са уведомени за започналото административно производство с писмо изх. № 94-00-640 от 22.04.2009 г. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на касационни отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,