Решение № 14681 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2013 г.

Решение № 14681 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Хабил Адил Закир и Севджан Мехмедова Закир са подали касационна жалба срещу решението от 2.04.2013 г. по адм. дело № 14/2013 г. по описа на Административния съд - Разград, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № 757/13.07.2012 г. на кмета на община Исперих за отмяна на заповед № 123/25.02.1992 г. и прекратяване на договор № 33/2.03.2006 г. за наем на общинско жилище със Севждан Мехмедова Закир и членовете на семейството й. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Кметът на община Исперих не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Хабил Адил Закир и Севджан Мехмедова Закир са били настанени под наем в общинско жилище, находящо се в град Исперих, жк "Васил Априлов", блок 10, вх. Б, ап. № 15 със заповед № 123/25.02.1992 г. на началника на служба "Жилищно настаняване" при Общинско кметство - Исперих. Въз основа на тази заповед бил сключен наемен договор № 33/2.03.2006 г. за срок от три години. Впоследствие срокът на договора бил удължаван със споразумения между страните, с последното от които срокът бил продължен до 1.10.2011 г. Със заповед № 757/13.07.2012 г., издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 и чл. 20, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба № 13 на Общинския съвет - Исперих за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища при Община Исперих, кметът на община Исперих отменил заповед № 123/25.02.1992 г. и прекратил договора за наем със Севджан Мехмедова Закир и членовете на семейството й поради изтичане на срока на договора и придобиване по наследство от Хабил Закир на недвижим имот в село Яким Груево. Административният съд приел, че заповедта е законосъобразна, макар да направил извод, че липсва основанието по чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за прекратяване на наемното правоотношение. Според мотивите на решението, административният орган не извършил проверка за състоянието на придобития от Хабир Закир имот, с оглед на която реално да прецени жилищната нужда на семейството. Съдът се позовал на приетата от Общинския съвет - Исперих Наредба № 13 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, в която е записано, че за настаняване под наем в общинско жилище е необходимо лицата да не притежават жилище, вила или не повече от 1/6 идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване или жилищен или вилен парцел в района на населеното място или в населени места от 0, I и II фунционален тип (чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата). Тъй като по делото били събрани доказателства, че придобитият имот не е годен за обитаване, а населеното място е от VIII функционален тип, не съществувала пречка за настаняване на семейството в общинско жилище. Независимо от този недостатък на заповедта, административният съд отхвърлил подадената жалба поради наличието на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, свързано с изтичане на уговореният тригодишен срок за настаняване в общинското жилище към датата на издаване на заповедта. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Административният съд е приложил правилно материалноправните норми, що се отнася до преценката, че условията за настаняване на семейството на Хабир и Севджан Закир в общинско жилище не са отпаднали. От заключението на назначената по делото техническа експертиза е установено, че жилището, наследено от Хабир Закир се намира в населено място от осми функционален тип и е застрашено от самосрутване, така че не може да се ползва дори и след ремонт. При положение, че съществуват условията, които се изискват за отдаване на общинското жилище под наем, кметът на община Исперих не е следвало да издава оспорения административен акт. Макар да е изтекъл срокът за настаняване по договора за наем, ползването на жилището може да бъде продължено, при положение, че условията за настаняване под наем в общинско жилище не са отпаднали. Вярно е, че нормата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС, която урежда продължаването на срока на ползване, е диспозитивна, но в чл. 18 от Наредба № 13 на Общинския съвет - Исперих императивно е записано, че договорът се подновява за още 3 години със заповед на кмета на общината, ако наемателите отговарят на условията за настаняване. По силата на чл. 45а ЗОбС общинските съвети имат правомощия да определят с наредба условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата, общинска собственост. При положение, че местната правна норма не дава възможност за отклонение от предписанието, че договорът се подновява за още три години, съдът е следвало да я приложи при постановяване на решението. Съдържанието на заповедта на кмета на община Исперих дава основание да се приеме, че договорът за наем не е бил продължен именно защото е счетено, че жилищната нужда на наемателите е отпаднала. Грешката на съда произтича от това, че не е била съобразена връзката между основанията за издаване на заповедта, а те са били разгледани поотделно. Административният съд не е взел предвид и допуснатото от административния орган съществено нарушение при формулиране на административното разпореждане, което само по себе си води до отмяната на заповедта. Както е предвидено в чл. 46 ЗОбС, при наличието на предвидените основания, между които са и отпадането на условията за настаняване на наемателите и изтичането на срока на настаняване, се прекратяват наемните правоотношения. Предвиденият от закона правен резултат обаче не е бил постигнат. Вместо да постанови прекратяване на наемното правоотношение, кметът на община Исперих е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на наемателите и е прекратил договора за наем, макар той се прекратява с изтичането на посочения в него срок. По смисъла на чл. 46 ЗОбС наемните правоотношения подлежат на прекратяване при наличието на последващо възникнали спрямо момента на учредяването им обстоятелства, поради което административният орган няма право да отменя заповедта за настаняване. Същевременно, щом наемното правоотношение на кандидатите за настаняване в общински жилища възниква не от договора за наем, а от издадена от кмета на общината заповед, волеизявлението за прекратяване на договора за наем не може да има придаденото му от органа значение. Поради допуснатото от съда нарушение на материалния закон решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 420 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд