Решение № 9771 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България с адрес в София, [улица], против Решение 2 от 02.01.2024 г., постановено по адм. дело 10077 по описа за 2023 г. на Административния съд София-град. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменено Решение 13802 от 19.09.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което на К. Ф. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила на лицето, вх. В-13-177/30.05.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център София, [адрес], рег. УП 4875/30.05.2023 г. по описа на ДАБ, при съобразяване на дадените от съда указания в това съдебно решение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът К. Ф. А., гражданин на Ирак, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована, а по същество иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е установил, от фактическа страна, че К. Ф. А., гражданин на Ирак, е роден на [дата]. в гр. Албасра, Ирак, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение неженен, с основно образование. Същият преминал нелегално границата на страната през Турция в края на май 2023 г. и подал до председателя на ДАБ молба за международна закрила, вх. В-13-177 от 30.05.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център София, [адрес], рег. [рег. номер] 30.05.2023 г. по описа на ДАБ л. 52 и л. 53, пак там. Не представил официален документ, удостоверяващ самоличността му, поради което идентификационните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 45 от първоинстанционното дело. На 30.05.2023 г. на чуждия гражданин е направена оценка на нуждите от социален работник л. 38 от първоинстанционното дело. По време на срещата А. заявил, че няма нужда от психологическа подкрепа. С писмо на ДАБ, изх. УП 4875/31.05.2023 г. (л. 35, пак там), изпратено на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) е поискано становище относно молбата за международна закрила на чужденеца. В отговор (писмо, рег. М-10416/20.06.2023 г. л. 30, пак там), компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на А., в случай че той отговаря на условията по ЗУБ. С иракския гражданин, в присъствието на преводач, са проведени две интервюта на дати 06.06.2023 г. и 25.07.2023 г., за които са съставени протоколи, рег. УП 4875/06.06.2023 г. (от л. 31 до л. 34 пак там) и УП 4875/25.07.2023 г. (л. 28-29, пак там). Лицето мотивирало молбата си за международна закрила с проблеми, свързани с различната му [заличен текст] в държавата му по произход. На 19.09.2023 г. Председателят на ДАБ издал оспореното Решение 13802/19.09.2023 г., с което, на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ, отказал да предостави на К. А. статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че жалбата на А. против Решение 13802/19.09.2023 г. на Председателя на ДАБ е процесуално допустима и е основателна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но е немотивиран. Обосновал се е, че административният орган е обсъдил единствено общата обстановка в Ирак, така както същата е изложена в справка от Дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. ЦУ-933/10.07.2023 г. от л. 21 до л. 27 от първоинстанционното дело. Посочил е, че ответникът е представил едва в съдебната фаза справка, актуална към 01.12.2023 г. (вх. ЦУ-1861, от л. 69 до л. 71, пак там), в която се коментира положението на [заличен текст] в Ирак, както и отношението на исляма към тях. Посочил е, че данните от тази справка са относими към бежанската история на чуждия гражданин, но не са разгледани и анализирани в мотивите на оспореното решение на ДАБ. Приел е, че административният орган неправилно е преценил, че бежанската история на А. е противоречива и недостоверна, само защото е напуснал страната си по произход седем години, след като е разбрал, че е с [заличен текст]. Счел е, че обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е напуснал Ирак седем години, след като е разбрал, че е [заличен текст] не може да бъде доказателство за недостоверност на твърденията му, изложени в проведените интервюта. Мотивирал се е, че релевантното обстоятелство, в случая е, не кога иракският гражданин е разбрал за различната си [заличен текст], а действителността на заявените пред интервюиращия орган заплахи, тяхната интензивност, как, от кого и кога са отправени, явяват ли се основателни опасенията от преследване, които тези заплахи са породили у търсещия закрила. Приел е, че за всички тези обстоятелства не са събрани достатъчно данни и не са задавани конкретизиращи, изискващи по-подробни отговори въпроси по време на двете интервюта с лицето. Посочил е, че е налице съответствие между заявеното от молителя, че има заплаха да загуби живота си от официалните власти, защото е с различна [заличен текст], а това не е прието в Ирак и информацията от представената справка за положението на [заличен текст] в Ирак, съгласно която Възрастни, осъдени за извършване на извънбрачен секс по взаимно съгласие, включително содомия...с друг възрастен, могат да бъдат осъдени на до седем години затвор... . Допълнил е, че компетентният административен орган не е изследвал и обсъдил данните, че [заличен текст] се преследва от официалните власти, а се е ограничил да отчете наличието на противоречие между това обстоятелство и заявеното в интервюто от 25.07.2023 г., че чужденецът е имал отправени заплахи в държавата си по произход от групировките [заличен текст] и [заличен текст], и официалните власти не го защитили. Формирал е извод, че Председателят на ДАБ не е изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за конкретния случай нарушение на чл. 35 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. С тези мотиви съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върнал е преписката на органа за ново произнасяне по молбата за международна закрила на К. А.. Указал му е да прецени и съобрази всички относими факти, данни и документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, включително да проведе с него ново, по-задълбочено интервю, с оглед проверка дали представя своята бежанска история достоверно и логично, както и да обсъди бежанската история на лицето в контекста на положението на [заличен текст] в Ирак по наличните в дирекция Международна дейност при ДАБ данни. Касационният състав счита, че решението на административния съд е правилно. Споделят се всички съображения на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Административният орган е формирал извод, че твърденията на кандидата за закрила, за различната му [заличен текст] са измислени, тъй като в представената от него бежанска история липсвали достатъчно правдоподобни и добре аргументирани твърдения в полза на търсената закрила. Органът е посочил и различията в твърденията на чужденеца. Формулирал е в решението си риторичния въпрос, ако за молителя наистина съществува опасност за живота му, заради различната му [заличен текст], защо е изчакал 7 години, за да напусне страната си. От така изложените кратки мотиви в административния акт по причината, сочена от чужденеца, мотивирала го да напусне страната си на произход и да потърси международна закрила, следва, че административният орган, макар да не вярва на бежанската история на чужденеца я допуска, но приема, че чужденецът не е заплашен от преследване, заради нея в страната си на произход. Така изложените съображения от административния орган са неубедителни. Административният орган е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неизяснявайки с допълнителни въпроси по време на второто интервю с чужденеца, констатираните противоречия в изявленията му, за да прецени, на кое от тях да даде вяра. Както правилно е посочил административният съд, административният орган е следвало също така, да обсъди и изложи съображения в решението си относно бежанската история на чужденеца в контекста на положението на лицата с различна [заличен текст] в страната на произход на кандидата и отношението на обществото и властите към тях, което органът не е направил. По тези съображения, касационната инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд, което следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд