Решение № 6501 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 432/2017 г.

Решение № 6501 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 432/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от гр. С. против решение № 2342 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1850/2016 г. по описа на Административен съд - В. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав поради необсъждане на направено доказателствено искане. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") - В. при РДНСК Североизточен район в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № ДК-09-В-01/15.04.2016 г. на началника на РО "НСК" - В. при РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е разпорена забрана за ползване на строеж "жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-4, кв. 590 по плана 14 -ти м. р. на гр. В., ул. "П. С." №..., без да е въведена в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. В констативния акт и в заповедта е прието, че жилищната сграда е напълно завършена, захранена с ел. ток, във вътрешния й двор има паркирани коли, на терасите има поставени таванни простори с пране, по фасадата са монтирани климатични тела, по прозорците има пердета, завеси и щори. Не се спори, че сградата е строеж от трета категория и не е въведена в експлоатация по предвидения в закона ред. Съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлил същата. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Това са страните по административното правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В административното производство по забрана ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж участници са административният орган и лицата, адресати на акта, които са засегнати от разпоредителната му част. С оспорената заповед е забранено ползването на жилищната сграда в цялост. Изброени са собствениците на строежа с индивидуализация на конкретните обекти, върху които те притежават права. Жалбоподателят е посочен като собственик на апартамент № 8, ет. ..., за което спор по делото няма. В това качество той има правен интерес да оспори акта за забрана ползването на строежа. Като страни в първоинстанционното производство са конституирани жалбоподателят и издателят на заповедта. В нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК съдът не е конституирал като заинтересовани страни останалите адресати на заповедта, които са пряко и непосредствено засегнати от разпоредителната й част. Действително жалбоподателят не може да предявява чужди права, но неупражняването от страна на собствениците на самостоятелни обекти в сградата на процесуалното им право на оспорване не ги лишава от качеството на заинтересовани страни в съдебното производство. Като не е конституирал надлежно страните в процеса, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на решението само на това основание. Отделно от това следва да се има предвид и следното: Жалбоподателят е оспорил съдържанието на съставения в административното производство констативен протокол № 1/25.01.2016 г., в който е удостоверено ползването на сградата за живеене. С определение № 2006/27.07.2016 г. на основание чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът е открил производство по оспорване верността на констативния акт и е дал указания на Стоянов относно неговата доказателствена тежест по установяване неистинността на документа. Проверката на съдържанието на официален свидетелстващ документ се извършва с помощта на всички доказателствени средства, вкл. чрез разпит на свидетели - чл. 194, ал. 1 ГПК. В мотивите на решението съдът е посочил, че нито в указания срок, нито до приключване на устните състезания по делото Стоянов е отправил искания за допускане и събиране на доказателства, поради което е приел за недоказана твърдяната от него неистинност на констативния акт. Този извод е формиран без да е отчетено своевременно заявеното от жалбоподателя искане, входирано в деловодството на съда с № 12193/05.08.2016 г., да се изиска от община В. удостоверение относно регистрираните физически лица с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. "П. С." №.... Искането е направено за опровергаване на обстоятелството, че сградата се ползва по предназначение за жилищни нужди. С разпореждане от 8.08.2016 г. съдът е разпоредил становището да се докладва в съдебно заседание и да се изиска от община В., база данни "Население" информация относно регистрираните на този адрес лица. Справката е предоставена с писмо вх. № 12582/16.08.2016 г., като на 17.08.2016 г. съдът е разпоредил да се приложи към кориците на делото. Видно от протокола на проведеното на 2.11.2016 г. съдебно заседание искането на жалбоподателя не е докладвано и представеният от община В. списък на регистрираните по постоянен и настоящ адрес лица на адреса на сградата, предмет на заповедта, не е приет с нарочно определение и не е приобщен към доказателствения материал по делото. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и също съставлява основание за отмяна на съдебния акт, тъй като е довело до игнориране на направено от жалбоподателя искане за събиране на доказателства и до необсъждане на представени такива от значение за спорния по делото въпрос за ползване на сградата за жилищни нужди. Предвид изложеното решението следва да се отмени и делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за надлежно конституиране на заинтересованите страни в съдебното производство и за извършване на преценка за законосъобразност на забраната за ползване, разпоредена със заповедта, след приобщаване и обсъждане на всички доказателства по делото. Компетентен да се произнесе по искането за разноски е първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение