Решение № 9766 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Кюстендил, чрез гл. експерт – юрист М. Медтодиев като процесуален представител, против решение № 889 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 569/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорва се решаващият извод на съда, че предметът на процесната заповед, няма характеристиките на строеж, а на текущ ремонт на съществуваща кабелна линия по см. на §5, т.43 ДР ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявената жалба или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответникът – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. В. Никова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „РВС Инженеринг“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. Алексиев, в представени писмен отговор и писмена молба, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, Административен съд – Кюстендил, е отменил заповед № ДК-02-КН-1/28.10.2024 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, с която на основание чл.225, ал.1 във вр. с ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Нова кабелна линия СрН 20 кV“ с трасе, което започва от трафопост (ТП) „Хладилник“(сграда с идентификатор 41112.501.105.6 по КККР на гр. Кюстендил), разположен в УПИ ХІХ, кв.91 по плана на гр. Кюстендил, продължава по второстепенна улица – ул. „Петър Берон“ (ПИ 41112.501.119), покрай имоти с идентификатори 41112.501.73 и 41112.503.139, и завършва до муфа при ТП „Народна мебел“ с дължина 750 метра, като от муфата пред ТП „Народна мебел“ до Подстанция (П/ст) „Кюстендил е направен изкоп, в който частично са положени PVC тръби Ф140 (2 броя), без положен кабел в тях и е направен обратен насип, който строеж е изпълнен без необходимите строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид установената трета категория на строежа по чл.137, ал.1, т.3, б. „б“ ЗУТ, в писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не съдържа ясно описание на подлежащия на премахване обект и противоречи на материалния закон. Като се позовава на заключенията на първоначална и на повторна съдебно - технически експертизи, достига до извод, че в случая е изпълнен "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тъй като новата кабелна линия с дължина от 750 метра, е прокарана по трасе, което дублира трасето на съществуващата линия, и е със същите технически характеристики като последната. При горните данни относно запазването на трасето и на техническите характеристики на прокараната кабелна линия, съдът приема, че процесният обект съставлява текущ ремонт, т.е. няма характеристиките на строеж по см. на § 5, т.38 ЗУТ, и съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за извършването му не се изискват строителни книжа. По тези съображения достига до извод, че в случая не е налице незаконен строеж и издадената заповед, с която е наредено премахването му е незаконосъобразна. Допълнително, съдът излага съображения за неясно съдържание на обжалвания административен акт в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Счита, че процесният обект не може да бъде надлежно индивидуализиран, тъй като от обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта, не може да се установи по категоричен начин дали новата кабелна линия, чието премахване е наредено от органа, обхваща и изкопа от муфата пред ТП „Народна мебел“ до Подстанция (П/ст) „Кюстендил, тъй като при описанието на строежа „нова кабелна линия СрН 20 кV“, се сочи, че трасето на същата завършва до муфа при ТП „Народна мебел“. Решението е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Противно на оплакванията в касационната жалба, заключенията на вещите лица по приетите СТЕ са обсъдени наред с документите по административната преписка, като е даден отговор и на наведените от страните доводи във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Законосъобразен и обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд за противоречие на административния акт с относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, строежи от първа до трета категория се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, правилно е преценено, че нареденият за премахване обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за реализирането му не се изискват строителни книжа, поради което не са налице предпоставките по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че извършените строителни дейности представляват строеж, които възражения се основават на данните от извършените проверки, обективирани в съставените констативни актове. Същите обаче са опровергани с констатациите на вещите лица в приетите по делото съдебно-технически експертизи. От последните се установява по еднозначен и категоричен начин, че новата кабелна линия от трафопост „Хладилник“ до муфа при ТП „Народна мебел“ с дължина 750 метра, е част от пръстеновидна система, част от електроразпределителната мрежа, като в случая е извършена подмяна на съществуващите кабели. Констатирано е, че кабелната линия е прокарана по трасе, което дублира трасето на съществуващата линия и че новите кабели са със същите технически характеристики като подменените. В тази връзка вещите лица преценяват материалите и сечението на проводника на новата кабелна линия, които се явяват определящи за електрическите й качества - проводимост, напрежение /в случая - 20 кV/, честота и мощност, стойностите на които не са променени. Сочат, че материалът /алуминий/ и сечението /120 мм/ на проводника на новите кабели, са идентични с тези на подменените кабели, а разликата е само по отношение на изолационните материали, като са вложени по-съвременни такива, които не засягат техническите характеристики на кабелната линия. От друга страна, вещите лица установяват, че подмяната на кабелите с новата кабелна линия е насочена към подобряване и поддържане в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ, което преценено в съвкупност с доказателствата за отсъствие на промяна на трасето и на техническите характеристики, обосновава изводи, че е налице "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. За да е налице "текущ ремонт" съгласно цитираната разпоредба, по отношение на елементите на техническата инфраструктура следва да са налице две условия в условията на кумулативност – да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики, които условия в случая са осъществени, видно от заключенията на вещите лица и обясненията им в съдебно заседание. В този смисъл административният съд правилно приема, че изпълнените строителни дейности попадат в обхвата на хипотезата по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж. От изложеното следва, че не е налице незаконен строеж и издадената заповед, с която е наредено премахването му, е незаконосъобразна. Без значение за горните изводи са данните за това, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ е входирало заявление за съгласуване на проекти и издаване на разрешение за строеж за процесните кабелни мрежи. Преценката относно вида на обекта – предмет на заповедта по чл.225, ал.1 ЗУТ е извършена от съда след анализ на събраните по делото доказателства, които установяват по безспорен начин релевантния факт за извършената подмяна на стар, компрометиран кабел без промяна на съществуващото трасе и на техническите му характеристики. Правилни и обосновани от анализа на съдържанието на оспорената заповед са и изводите на първоинстанционния съд за неясно описание на обекта – предмет на премахване. Според органа новата кабелна линия завършва до муфа при ТП „Народна мебел“, т.е. изкопа от муфата пред ТП „Народна мебел“ до Подстанция (П/ст) „Кюстендил“ би следвало да е извън процесното трасе, още повече, че липсват кабели в PVC тръбите, положени в изкопа, което го дисквалифицира като кабелна линия, съотв. като електропреносна мрежа и елемент на техническата инфраструктура. Тази част обаче фигурира в разпореждането за премахване при описанието на обекта, което е пречка за неговото надлежно индивидуализиране. Предвид изложеното, изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, както и обжалваното решение. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този резултат и с оглед направените искания от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сума в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение и на „РВС Инженеринг“ ЕООД – сума в размер на 800,00 евро за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,