Решение № 5500 от 26.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение 5093/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 3143/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрисконсулт С. Евтимов, се обжалва решението в частта, с която НАП е осъдена да заплати сумата от 12 420 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в общ размер на 885 лв. Излагат се доводи за неправилност на оспорената част от решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на оспорената част от решението. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. С касационната жалба, подадена от Н. Велков, чрез адвокат Л. Сурлеков, се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 12 420 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в частта му, с която е уважено възражението на процесуалния представител на НАП за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно административният съд не е взел под внимание част от доказателствата, както и че неправилно е прието, че липсва връзка между отменения ревизионен акт, образуваното въз основа на него наказателно производство и претърпените неимуществени вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като бъде уважен искът в пълния му размер, а адвокатското възнаграждение бъде присъдено в размера, в който е заплатен. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. С оспореното в настоящото производство решение Административен съд София-град е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Н. Велков против НАП за причинени неимуществени вреди за сумата от 12 400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 50 000 лв. Присъдил е и сумата от 885 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски в полза на Н. Велков, а в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Производството пред АССГ се е развило по подадена от Н. Велков искова молба против Национална агенция по приходите с искане за заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., изразяващи се в значителен стрес и продължително напрежение, понесени от протеклото се дълго производство във връзка с отменения със съдебно решение Ревизионен акт (РА) 1001709/30.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., чл. 42/49 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. РА е оспорен по административен ред, но жалбата на Велков е отхвърлена. Поради това, ищецът оспорил актът по съдебен ред, вследствие на което с решение 1171/2014 г., постановено по адм. дело 659/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив РА е потвърден отново. Решението на АС - Пловдив е отменено с решение 6387/02.06.2015 г., постановено по адм. дело 9231/2014 г. по описа на Върховния административен съд и върнато за ново разглеждане, при което РА отново е потвърден с решение 742/15.04.2016 г., постановено по адм. дело 1388/2016 г. по описа на АС - Пловдив. С решение 4224/05.04.2017 г., постановено по адм. дело 8462/2016 г. по описа на ВАС, РА 1001709/30.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, е отменен в частта, с която за Н. Велков от гр. Пазарджик за данъчен период 2006 г. е установен допълнително дължим данък по чл. 35 от ЗДДФЛ /отм./ в размер на 310 364,64 лв., ведно със следващите се лихви за забава и в частта, с която за данъчен период 2007 г. е установен допълнително дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 647 026.18 лв., ведно със следващите се лихви за забава. РА е потвърден в частта, с която за данъчен период 2007 г. за ревизираното лице е установен допълнително дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 342,82 лв. и следващата се лихва за забава. Ищецът изложил, че в рамките на протеклото близо една година ревизионно производство му се наложило да издирва и представя множество документи в отговор на отправените искания от страна на ТД на НАП - Пловдив, като също така с резултатите от незаконосъобразния РА била сезирана и Прокуратурата на Република България и актът послужил като единствено и достатъчно основание за НСлС да образува ДП 248/2013 г. по пр. пр. 8009/2013 г. за престъпление по чл. 255, ал. З, вр. ал. 1 НК и образувано НОХД 461/2014 г. по описа на Окръжен съд (ОС) Пазарджик. Във връзка с развилото се във времето производство по изготвяне и обжалване на ревизионния акт, Велков посочил, че е претърпял неимуществени вреди в личен и професионален план чрез създадения му огромен стрес и продължително напрежение. От фактическа страна по делото е установено, че на Н. Велков са връчени 6 броя искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, като във връзка с тях ищецът представял 7 броя обяснения. След анализ на предоставена от ревизираното лице информация и документация, ревизорите са достигнали до извод, че Н. Велков не е декларирал в ГДД за 2006 г. доходи от продажба на акции в размер на 2 000 000 лв. - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което е издаден РА 1001709/30.11.2010 г. от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който са установени задължения в размер на 970 534,24 лв. главница и 362 226,29 лв. лихви за забава, както и за ДОО 1604,06 лв., за ДЗПО 456,21 лв. и за ЗО 296,01 лв. Във връзка с РА е образувано и изпълнително дело 13110000646/2011 г., въз основа на което са наложени обезпечителни мерки върху повече от 30 банкови сметки на ищеца, върху безналични ценни книжа и 5 броя недвижими имоти. При съвкупната преценка на доказателствата, от правна страна административният съд приел, по делото безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, което е първият задължителен елемент за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на твърдението на ищеца, че РА 1001709/30.11.2010 г. послужил като единствено основание на НСлС за образуване на производство по прокурорска преписка, съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение 1 от 07.05.2009 г. по ТД 1/2009 г., ОСНК на ВКС приел, че действително констатациите на приходните органи в хода на ревизионното производство може да са повод за образуване и на наказателно производство, но тези производства са двете отделни и независими едно от друго такива. Относно твърденията за понесени вреди от повдигнати и поддържани наказателни обвинения отговорността на държавата е по друг ред и срещу други отговорни лица (чл. 2 ЗОДОВ), поради което в тази си част исковата молба е счетена за неоснователна и е отхвърлена. Първоинстанционният съд приел, че ревизионно производство е продължило от връчване на първата ЗВР 900659 - 30.12.2009 г., до отмяната на PA c влязъл в сила на 05.04.2017 г. съдебен акт, което са повече от 7 години, а административното производство е продължило 11 месеца, в рамките на което от ищеца са изискани огромно количество документи, за събирането на които Н. Велков близо цяла година полагал усилия да издирва, събира и предоставя на ревизионните органи, като реално тези всевъзможни документи, поради качеството си на физическо лице, не е бил длъжен да създава, осчетоводява и съхранява. Изложени са и мотиви, че във връзка с възложената на 30.12.2009 г. ревизия Н. Велков е изпитал твърдените стрес и продължително напрежение, които били особено интензивни в рамките на 11 месеца. За доказано е прието, че в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с образуваното ревизионно производство и събирането на значителна по обем информация в продължение на 11 месеца, Н. Велков е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в значителен стрес и продължително напрежение. Първоинстанционният съд определил размер на обезщетението за претърпените от Н. Велков неимуществени вреди от 12 420 лева, върху която сума присъдил и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. До пълния предявен размер от 50 000 лева искът бил отхвърлен. Така постановеното решение е недопустимо на основание чл. 204, ал. 1 АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в процесния случай е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. С процесния ревизионен акт е установен размера на задълженията по видове и периоди към 30.11.2010 г. на Н. Велков и тези задължения са описани по години. Независимо, че задълженията са посочени по години, по своя характер това е един акт, който проследява задълженията на физическото лице в периода 2006-2010 г. Видно от данните по делото, обжалваният административен акт - Ревизионен акт (РА) 1001709/30.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, не е отменен изцяло. С решение 4224/05.04.2017 г. по адм.д. 8462/2016 г. на ВАС, първо отделение е оставено в сила решение 742/15.04.2016 г. по адм.д. 1388/2015 г. на АС - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. Велков срещу процесния ревизионен акт за сумата от 342,82 лв. за данъчен период 2007 г. Действително, сумата, за която ревизионният акт не е бил отменен, е много по-малка от сумата, за която жалбата на Велков е била уважена. Но разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК изисква отмяна на административния акт като незаконосъобразен, което следва да се тълкува като пълна отмяна на акта. От това следва, че при частична отмяна на административния акт, липсва законовата предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, като преценката за валидност и допустимост на решението се извършва служебно от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Решението следва да бъде оставено в сила само в частта на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,