Решение № 9212 от 19.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ПТЗК Единство ЕООД срещу решение 533/26.10.2021 г., постановено по адм.д. 343/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на ПТЗК Единство ЕООД срещу ревизионен акт Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение 35/12.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 97 264, 30 лв., като е отказано възстановяване на декларирания в кл. 81 на подадените справки-декларации ДДС за възстановяване в същия размер. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-04001519003572-020-001/11.06.2019 г., изменена със заповед Р-04001519003572-020-002/25.06.2019 г. и заповед Р-04001519003572-02-003/17.09.2019 г., издадени от началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Велико Търново, е възложено извършването на ревизия на ПТЗК Единство ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2019 г. 31.05.2019 г., 01.04.2019 г. 30.04.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-04001519003572-092-001/29.11.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г., с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 97 264, 30 лв., като е отказано възстановяване на декларирания в кл. 81 на подадените справки-декларации ДДС за възстановяване в същия размер. В хода на ревизионното производство, на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с подадена справка декларация за периода 01.04.2019 г. 30.04.2019 г., от дружеството е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 29 895, 44 лв., посочен в кл. 81 от декларацията. Органите по приходите са приели, че не са налице основания за възстановяване на посочената сума по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г. В хода на ревизионното производство, на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с подадена справка декларация за периода 01.05.2019 г. 31.05.2019 г., от дружеството е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 67 368, 86 лв., посочен в кл. 81 от декларацията. Органите по приходите са приели, че не са налице основания за възстановяване на посочената сума по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 05.2019 г. Установено е, че декларираният данъчен кредит съобразно дневник за покупките за м. 04.2019 г., произтича от издадени в полза на дружеството фактури от Елмира ООД, Ферт Бул ЕАД, АСМ ЕООД, Маск ООД, Интертехно 2017 ООД, Еконт експрес ЕООД, Г. Венциславов 2015 ЕООД, Профиагро България ООД, Ванина трейдинг ЕООД, Мишани ООД, Силбо Груп ЕООД, Зодиак груп ЕООД, Константа М ЕООД, Йорданов 81 ЕООД, Чайка АД, Аси ООД, (за периода м. 04.2019 г., като предмет на доставките са амониев нитрат, слънчоглед, царевица, опитимизиране на софтуер, куриерски услуги, хранителни продукти, авансово плащане за гуми и джанти, услуги, безалкохолни и млечни продукти, мъжки плетени обувки, работно облекло). Установено е, че декларираният данъчен кредит съобразно дневник за покупките за м. 05.2019 г., произтича от издадени в полза на дружеството фактури от Ема транс ЕООД, Медиком ООД, Маги 57 ООД, Дунав СВ ООД, ЕТ Р. Андреев - Е. , Птима ООД, Бултекс 99 ООД Печатница Нима ЕООД, Анимекс ЕООД, Интертехно 2017 ООД, П енд В ЕООД, ЕТ Джори Л. Ненков , Еконт експрес ЕООД, Г. Венциславов 2015 ЕООД, В. Балев ЕООД, АСМ ООД, Ником ЛТ АД, нотариус Х. Кулев, Дечков 60 ЕООД, Гуру ЕООД, Слав вериги ЕООД, Булагро машини ЕООД Константа М ЕООД, М и М агро ЕООД, МП Къмпани ЕООД, Маги 57 ЕООД, Европласт 2005 ООД, ЕТ К. Петров К. , ЕТ И. С. Гянджунц , Агроном холдинг ЕООД, Марков НМ ЕООД, Диана ООД, Метарем ЕАД, Иасас , Сембодиа ЕООД, Агрина ЕООД, Елмира трейд ЕООД, Асима ЕООД, Профиагро България ООД, Евро ферт АД, Зодиак ЕООД, ЕТ С. Милчев И. (за периода м. 05.2019 г., като предмет на доставките са услуги, материали, транспорт гориво, резервни части и труд за трактор, амониева селитра, карбамид, слънчоглед). В хода на ревизионното производство на дружеството са връчени по електронен път две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице - Р-04001519003572-040-001/18.06.2019 г. и Р-04001519003572-040-002/27.06.2019 г., съответно на 19.06.2019 г. и 03.07.2019 г. С тях са изискани подробно описани документи за дейността на "ПТЗК Единство" ЕООД през ревизираните данъчни периоди, както и за отражението, което са намерили в неговото счетоводство, а именно: сключени договори; първични счетоводни документи за покупки и продажби, касови и банкови документи, счетоводна документация: счетоводни регистри; оборотни ведомости, главни книги и др. С протокол Р-04001519003572-ППД-001/11.07.2019 г. са приобщени доказателства от досието на ревизираното лице, събрани по повод възложена проверка за прихващане или възстановяване на декларирания ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в справка-декларация за м. 04. 2019 г. В хода на проверката на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ П-04001519091864-040-001/23.05.2019 г., с което са изискани множество документи, които имат за цел да бъдат установени факти и обстоятелства, които имат отношение както към характера на извършваната дейност, така и към правото на дружеството да приспадне претендирания данъчен кредит. Доказателства не са били представени. В резултат на това, ревизията е преминала към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Органите по приходите са извършили анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и са достигнали до извод за наличие на основание за определяне на данъчната основа за облагане с данък добавена стойност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В хода на извършената му проверка жалбоподателят е представил фактури, които е включил в дневника си за покупки по ЗДДС за м. 04. 2019 г., и справки за осчетоводяването им, но няма първични документи за използване на фактурираните доставки в дейността на дружеството. Справките отразяват единствено съставени счетоводни статии по отношение на конкретните фактури, но не и принадлежността им към цялостно заведена от дружеството счетоводна отчетност. Налице е липса на всички първични счетоводни документи, както и на счетоводни регистри (хронологични и аналитични), които да съдържат информация за всички операции, отчетени по съответната сметка, оборотни ведомости и главни книги, а оттам и доказателства за счетоводство, водено в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Органите по приходите са отказали право на данъчен кредит общо в размер на 97 264, 30 лв. за данъчни периоди м. 04. 2019 г. и м. 05. 2019 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС по фактурите, включени в дневниците за покупки на жалбоподателя за същите периоди. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 35/12.03.2020 г. е потвърдил ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден с решение 533/26.10.2021 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм.д. 343/2020 г. Съдът е приел, че органите по приходите правилно са приели, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. От събраните доказателства е видно, че органите по приходите са изискали да се представят от дружеството сключени договори; първични счетоводни документи за покупки и продажби, касови и банкови документи, счетоводна документация: счетоводни регистри; оборотни ведомости, главни книги и др. Поискано е представянето и на справка за наличните недвижими имоти, справка за наличните МПС, справка за наличните машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, справка за дългосрочните и краткосрочните инвестиции, справка за вземания от трети лица. Изискани са фактури за покупки и продажби за м. 04. 2019 г.; банкови или касови документи, удостоверяващи разплащането по сделките; място на съхранение на материалите, налични ли са същите или са вложени в производството; заприхождаване и влагане на закупените материали в дейността; изписване на материалите; справка за незавършеното производство по култури; осчетоводяване на доставките; справка за налични CMЗ към 30.04.2019 г.; оборотна ведомост към 30.04.2019 г.: аналитичност на с-ки от гр, 20 и гр. 30.; декларация за осъществяваната дейност и притежаваните от дружеството обекти за декларираната дейност; средства за финансиране на дейността и покупка на ДМА - договори за заеми, кредити и др. Приел е, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК се доказва и от съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че не са налични първични счетоводни документи, доказващи влагането на материалите в продукцията и формиране на себестойност; липсват платежни/преводни нареждания за плащане по банков път на материали и услуги в значителна част от фактурите. Не са налични счетоводни регистри, които са носители на хронологично систематизирана и аналитично организирана информация за стопанските операции от първичните и вторични счетоводни документи. Не може да се проследи хронология, движение и кореспонденцията по счетоводни сметки. Не са представени оборотни ведомости, главна книга - счетоводни документи, които в тяхната пълнота да обхващат дейността на дружеството през 2018 и 2019 г. Приложеният "Отчет по журнала на операциите" е вид счетоводна справка, в която само частично се съдържа счетоводна информация - съставени счетоводни статии, която е непълна, тъй като касае фактури за доставки, които са включени в данъчния период м. април 2019 г., но никаква информация няма за фактурите за доставки, включени в дневник за покупките, по СД по ЗДДС за данъчен период м. май 2019 г. Не могат да се направят обвързани изводи за реално влагане на материалите и услугите, обективирани в процесиите фактури в производството и реализацията на земеделска продукция от ПТЗК "ЕДИНСТВО" ЕООД. Следователно не е опроверган изводът на органите по приходите, че следва да се приложи чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Същият правилно е приложен и правилно е отказано признаване на данъчен кредит. Приел е, че органът по приходите правилно не е признал данъчен кредит за месеците април и май 2019 г. на дружеството на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано, че стоките и услугите се използват за целите на извършвани от регистрираното лице облагаеми доставки, доколкото счетоводството не е редовно водено съгласно Закона за счетоводството. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 533/26.10.2021 г., постановено по адм.д. 343/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, е отхвърлена жалбата на ПТЗК Единство ЕООД срещу ревизионен акт Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение 35/12.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 97 264, 30 лв., като е отказано възстановяване на декларирания в кл. 81 на подадените справки-декларации ДДС за възстановяване в същия размер. В хода на ревизионното производство, на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с подадена справка декларация за периода 01.04.2019 г. 30.04.2019 г., от дружеството е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 29 895, 44 лв., посочен в кл. 81 от декларацията. Органите по приходите са приели, че не са налице основания за възстановяване на посочената сума по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г. Установено е, че декларираният данъчен кредит съобразно дневник за покупките за м. 04.2019 г., произтича от издадени в полза на дружеството фактури от Елмира ООД, Ферт Бул ЕАД, АСМ ЕООД, Маск ООД, Интертехно 2017 ООД, Еконт експрес ЕООД, Г. Венциславов 2015 ЕООД, Профиагро България ООД, Ванина трейдинг ЕООД, Мишани ООД, Силбо Груп ЕООД, Зодиак груп ЕООД, Константа М ЕООД, Йорданов 81 ЕООД, Чайка АД, Аси ООД, (за периода м. 04.2019 г., като предмет на доставките са амониев нитрат, слънчоглед, царевица, опитимизиране на софтуер, куриерски услуги, хринителни продукти, авансово плащане за гуми и джанти, услуги, безалкохолни и млечни продукти, мъжки плетени обувки, работно облекло). Установено е, че декларираният данъчен кредит съобразно дневник за покупките за м. 05.2019 г., произтича от издадени в полза на дружеството фактури от Ема транс ЕООД, Медиком ООД, Маги 57 ООД, Дунав СВ ООД, ЕТ Р. Андреев - Е. , Птима ООД, Бултекс 99 ООД Печатница Нима ЕООД, Анимекс ЕООД, Интертехно 2017 ООД, П енд В ЕООД, ЕТ Джори Л. Ненков , Еконт експрес ЕООД, Г. Венциславов 2015 ЕООД, В. Балев ЕООД, АСМ ООД, Ником ЛТ АД, нотариус Х. Кулев, Дечков 60 ЕООД, Гуру ЕООД, Слав вериги ЕООД, Булагро машини ЕООД Константа М ЕООД, М и М агро ЕООД, МП Къмпани ЕООД, Маги 57 ЕООД, Европласт 2005 ООД, ЕТ К. Петров К. , ЕТ И. С. Гянджунц , Агроном холдинг ЕООД, Марков НМ ЕООД, Диана ООД, Метарем ЕАД, Иасас , Сембодиа ЕООД, Агрина ЕООД, Елмира трейд ЕООД, Асима ЕООД, Профиагро България ООД, Евро ферт АД, Зодиак ЕООД, ЕТ С. Милчев И. (за периода м. 05.2019 г., като предмет на доставките са услуги, материали, транспорт гориво, резервни части и труд за трактор, амониева селитра, карбамид, слънчоглед. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. От събраните доказателства е видно, че органите по приходите са изискали да се представят от дружеството сключени договори; първични счетоводни документи за покупки и продажби, касови и банкови документи, счетоводна документация: счетоводни регистри; оборотни ведомости, главни книги и др. Поискано е представянето и на справка за наличните недвижими имоти, справка за наличните МПС, справка за наличните машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, справка за дългосрочните и краткосрочните инвестиции, справка за вземания от трети лица. Изискани са фактури за покупки и продажби за м. 04. 2019 г.; банкови или касови документи, удостоверяващи разплащането по сделките; място на съхранение на материалите, налични ли са същите или са вложени в производството; заприхождаване и влагане на закупените материали в дейността; изписване на материалите; справка за незавършеното производство по култури; осчетоводяване на доставките; справка за налични CMЗ към 30.04.2019 г.; оборотна ведомост към 30.04.2019 г.: аналитичност на с-ки от гр, 20 и гр. 30.; декларация за осъществяваната дейност и притежаваните от дружеството обекти за декларираната дейност; средства за финансиране на дейността и покупка на ДМА - договори за заеми, кредити и др. От дружеството са представени фактури (и едно кредитно известие), включени в СД по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2019 г.; приемо - предавателни протоколи и фискални бонове към част от тях; справка за придобити мобилни телефони през последните 12 месеца; справка за собствени/наети ППС; справка за недвижими имоти, в която е посочено наличието на наети складове в землището на с. Малчика от "Дани Калърс" ЕООД, без да са приложени документи за това; регистрационна карта на земеделски производител; анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, подадена в ОД "Земеделие" Плевен; счетоводни статии за отразяване на фактурите за покупка (КИ), по които право на приспадане на данъчен кредит е ползвано през м. 04. 2019 г. Правилен е изводът, че представените документи са само малка част от изисканите от лицето. При посещение на място на адреса, който е седалище и адрес за кореспонденция на "ПТЗК Единство" ЕООД, по думите на управителя и представляващ дружеството, офисът на този адрес се ползвал от ревизираното лице без договор със собствениците на сградата и в него не се намирали документи на "ПТЗК Единство" ЕООД за м. 04. 2019 г. и м. 05. 2019 г. въпреки поетия ангажимент изисканите документи да бъдат представени в офис Плевен на ТД на НАП В. Търново, това не е станало. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално прваните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Липсата на счетоводна отчетност която би позволила прилагането на ДДС и контрола върху него от данъчната администрация, и липсата на осчетоводяване на издадените и изплатени фактури могат да възпрепятстват правилното събиране на данъка и следователно да застрашат доброто функциониране на общата система на ДДС. Член 122 от ДОПК съставлява способ за предотвратяване на измама, който при укриване на доставки или доходи, както и при липсата или непредставянето на данъчната администрация на отговаряща на изискванията на националната правна уредба счетоводна документация има за цел установяването на данъчните задължения и определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, въз основата на известни на администрацията обстоятелства като вида и характера на фактически осъществяваната дейност, документите с достоверни данни, търговското значение на мястото, където се извършва дейността, брутните приходи и доходи, както и други относими доказателства. Съгласно член 242 от Директивата за ДДС всяко данъчнозадължено лице трябва да води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Член 244 от тази директива изисква данъчнозадълженото лице да осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени и получени от него. Съгласно член 250, параграф 1 от същата директива данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на дължимия към държавата данък. Всъщност в практиката на Съда е установено, че се допуска държавите членки да разглеждат липсата на счетоводна отчетност като данъчна измама. Нарушаването на това изискване всъщност възпрепятства представянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. По-скоро липсват необходимите данни за това, че са изпълнени материалноправните изисквания, отколкото неспазване на формално изискване. Логично е да бъде отказано право на приспадане на платения по получени доставки данък, ако нарушаването на тези изисквания е до такава степен тежко, че прави невъзможна или прекомерно трудна проверката дали са изпълнени материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника по спора в размер на 3447, 93 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение