Решение № 13249 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2010 г.

Решение № 13249 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на кмета на община Казанлък, представляван от пълномощник юрисконсулт Генчо Нанев срещу решение № 375 от 26.11.2009 г. по адм. д. № 432/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, 5 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил Заповед № 723/6.08.2009 г. на за кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОбС и чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди ... са прекратени наемните правоотношения между Димитрина Григорова Григорова и общината, за заеманото от нея под наем общинско жилище. Съдът изложил подробни мотиви досежно извършено нарушение от административния орган по чл. 26 АПК, като не е съобщил на гражданката за започналото административно производство по издаване на заповедта, не е отправил и покана - предизвестие за прекратяване на договора, неправилно е посочен и текстът за прекратяване на договора в обжалваната заповед. В настоящата касационна жалба като отменително основание се прави единствен довод, че съдът неправилно в съдебното си решение е констатирал, че жалбоподателката не платила своевременно дължимата от нея държана такса, а я осъдил да стори това едва в съдебното решение. Касационната жалба е неоснователна. Наведеният в нея довод не съставлява отменително основание на съдебно решение. Обстоятелството, че съдът констатирал неплащане своевременно на държавната такса от жалбоподателката не съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Не съществува пречка, при констатирания пропуск същия да бъде поправен в съдебното решение. Настоящата инстанция, осъществявайки служебно контрол за валидността, и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК констатира следното: правилни и законосъобразни са изложените от съда мотиви досежно незаконосъобразността на обжалваната пред него заповед. Съдът обаче не е констатирал и наличието на още един порок на заповедта, а именно издаването й от зам. кмет, вместо от кмета на общината, съобразно изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗОбС. Това е съществен и много по-голям порок на заповедта, което налага отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожността на обжалваната заповед. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,