Решение № 1546 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуален представител гл. юрк. Д. Петрова, против решение 12939 от 26 юли 2024 г., постановено по адм. д. 4101/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. В. Х. против решение 653 по протокол 41 от 14 октомври 2021 г. на Столичен общински съвет, в частта относно одобрения проект за ПУП - изменение на план за регулация в частта относно плана за регулация на м. в.з. [заличен текст] , [район] по отношение на УПИ XI - 991 за жс и УПИ Х - 523 за жс от кв. 21а. Съдът е отменил решението в оспорената част, като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процедираното устройствено решение при условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконосъобразно, предвид факта, че не е извършено по имотните/кадастралните граници на имотите предмет на плана, като по този начин не е спазено условието на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Позовал се е на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗКИР и на чл. 115 ЗУТ, определящи решаващата роля на данните от кадастралната карта и имотния регистър, за да изведе извода си, че изменението на ПУП е незаконосъобразно. Видно от доказателствата по делото, както и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ е, че регулационните граници на двата ПИ с идентификатори 37914.6843.991 и 37914.6843.523 към улица Тополите и към улица Искър , не съответстват на имотните граници. Следователно правилно е преценено, че несъответствието на регулационните с имотните граници, така както е било одобрено с оспореното решение, прави изменението на ПУП незаконосъобразно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 1250 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 20 септември 2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите не следва да се редуцират, тъй като размера съответства на минимално регламентирания. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав