Решение № 8349 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2018 г.

Решение № 8349 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сакарела"ООД, гр. Я. против решение № 50 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 322/2017 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ТУ/04-00027/13.10.2017 г., издадена от кмета на община Я., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "строеж 11 - три броя стоманобетонни фундаменти (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), изградени без строителни книжа в имот с идентификатор 87374.520.2 по кадастралната карта на гр. Я.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл настоящият състав възприема доводите на касатора за допуснати съществения нарушения на "административнопроизводствените" правила). Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - кметът на община Я. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 29/08.09.2017 г., с който е установен строеж от пета категория, изпълнен от дружеството - жалбоподател без необходимите строителни книжа. Същият е съставен от служители от администрацията на община Я., назначени на длъжности с функции по контрол на строителството. Поради това доводът на касационния жалбоподател, че актът не е съставен от служители на общината по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, е неоснователен. Констативният акт е връчен на извършителя на строежа "Сакарела" ООД, като на дружеството е осигурена възможност да представи възражения. Такива са депозирани от жалбоподателя на 18.09.2017 г. (вх. № 2801-15220) и са обсъдени от административния орган преди издаване на заповедта (писмо изх. № 2801-16262/04.10.2017 г.). Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаният в заповедта за премахване строеж 11 (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), представлява три броя стоманобетонни фундаменти с видими размери на кота терен 100/100 см., изграден без проекти и строителни книжа в имот с идентификатор 87374.520.2 по кадастралната карта на гр. Я., отреден за улица, която между о. т. 358 и о. т. 354 е определена с границите на УПИ I в кв. 8 и на УПИ I в кв. 9, определени съответно с влязъл в сила ПУП със заповеди № I -А-118/06.03.2002 г. и № I -А-1119/09.12.2005 г., собственост на "Сакарела" ООД. Регулацията между двата имота е приложена, но на място не са материализирани уличните регулационни граници. Имот с идентификатор 87374.520.2 към момента е с начин на трайно ползване за второстепенна улица, публична общинска собственост на община Я. (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, пояснения на вещото лице в съдебно заседание на 20.02.2018 г.). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване сграда № 3 с оглед своите характеристики, предназначение и начин на свързване с терена представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е издаден без разрешение за стоеж, проект и строителни книжа. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Дори да се приеме, че строежът е изграден преди 2001 г., в какъвто смисъл жалбоподателят не представя доказателства, то липсват основания да се приеме, че същият не подлежи на премахване. Както по одобрения през 1989 г. застроителен и регулационен план (заповед № I -А-354/29.03.1989 г.), така и по сега действащия ПУП - ПРЗ (заповеди № I-А-118/06.03.2002 г. и № I -А-1119/09.12.2005 г.) процесният строеж попада в терен, отреден за улица, разположена между квартали 8 и 9 и е изграден върху трасето на улицата с о. т. 358 и о. т. 354. Следователно строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и не е допустим по правилата и нормативите действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ (отм.), така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Освен това липсват и доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Липсват и такива за издаден акт за узаконяване на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) или § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), или наличие на висяща преписка по узаконяване на тези основания. Материализирането на регулационните граници е ирелевантно, тъй като от значение за преценката за допустимост на строежа са предвижданията на влезлия в сила ПУП- ПРЗ. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че в заповедта за премахване имот с идентификатор 87374.520.2 е посочен като частна, а не публична общинска собственост, не опорочава административния акт. Терминологичното несъответствие е без значение, тъй като не променя характера и предназначението на имота, в който е извършено строителството, а следователно не засяга и преценката за допустимостта на строежа. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съотвествие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението в посочената по- горе част съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза (определения от 27.11.2017 г. и от 16.01.2018 г.). Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните. Заключенията на съдебния състав са аргументирани и се основават на съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Изводите относно характера на строежа и периода на извършване са направени при съобразяване с представените писмени доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е кредитирано от съда като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че доказателства за времето на извършване на строежа не са събрани от съдебния състав, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Строежът попада в имот, отреден за улица - публична общинска собственост и е недопустим както по правата и нормите, действали преди 2001 г., така и по сега действащата нормативна уредба. Поради изложеното, настоящият състав приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Я. сумата 6360.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,