Решение № 6604 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2021 г.

Решение № 6604 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрк. Л. С., против решение № 852/18.12.2020 г. на Административен съд /АС/ - Хасково, постановено по адм. д. № 885/2020 г., с което е отменено негово решение рег. № 32-264813/10.09.2020 г. към МД № 15 BG002002 Н0093704/05.09.2015 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 050 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателя юрк. Т. Същата заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Глобалпак БГ" ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Южна" № 8 - оспорва същата чрез пълномощника му адв. Р. и иска да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Хасково е било решение рег. № 32-264813/10.09.2020 г. към МД № 15 BG002002 Н0093704/05.09.2015 г. на директора на ТД "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ вр. чл. 144 пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на декларираната от "Глобалпак БГ" ООД стока по посочената митническа декларация за режим "допускане за свободно обращение" /трикотажни изделия с тарифен код 6110909090 – 8 945 бр. жилетки, 19 625 бр. пуловери и 1 587 бр. елеци/ и нова основа за изчисляване на вземането. Установено е задължение за доплащане на ДДС размер на 40 329. ЗЗ лв. ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност. На първо място според съда неправилно е приложена от митническия орган разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МК, тъй като от решението му не става ясно на кое точно от предложенията на този текст се позовава. Освен това преминаването към посочения метод за определяне на митническата стойност следва да бъде мотивирано, тъй като регламентираните в чл. 74 от МК вторични методи са в условия на субсидиарност, а мотиви за неприложимостта на методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" липсват. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 221, пар. 3 от Регламент 2913/92, която според него е приложима в случая. Констатирал е, че тригодишният срок за уведомяването на длъжника е изтекъл на 04.05.2018 г. и според цитираните решения на СЕС задължението е погасено по давност по смисъла на чл. 233 МК. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като правилно, поради следните съображения: Митническият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ и чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 по отношение на внос на стоки, деклариран на 05.09.2015 г. Съгласно чл. 288, пар. 2 вр. пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 чл. 74 се прилага считано от 1 юни 2016 г., а Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 съгласно неговия чл. 350 се прилага от 1 май 2016 г. Приложими следователно са нормите на чл. 29, пар. 1, чл. 30, пар. 2, букви а), б), в) и г) и чл. 31 от Регламент /ЕИ0/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както и чл. 150 – чл. 153 от Регламент /Е0/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 — 31 от Митническия кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност.