Решение № 1042 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 691/2013 г.

Решение № 1042 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 691/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Враца e подал касационна жалба срещу решението от 23.11.2012 г. по адм. дело № 415/2012 г. по описа на Административния съд - Враца, с което издадената от този орган заповед № 348/22.03.2012 г. е обявена за нищожна в частта, в която се отменя заповед № 804/10.06.2008 г., и отменена в частта, в която е прекратен договора за наем на общинско жилище, сключен с Петър Първанов Пекьов. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените разноски. Ответникът Петър Първанов Пекьов е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Петър Първанов Пекьов бил настанен под наем в общинско жилище на адрес: Враца, жк "Дъбника", блок 41, вход Б, ап. № 29, със заповед № 804/10.06.2008 г. на кмета на община Враца. На 15.07.2008 г. между него и "БКС - Враца" ЕООД е подписан договор за наем на общинското жилище. На датите 20.09.2011 г. и 10.01.2012 г. служители на Община Враца извършили проверка, при която установили, че Петър Пекьов не обитава жилището. Със заповед № 348/22.03.2012 г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, прието с решение № 311 по протокол № 27/20.01.2009 г. на Общинския съвет - Враца, кметът на община Враца отменил заповед № 804/10.06.2008 г. за настаняването на Петър Пекьов и прекратил сключения с него договор за наем. Съдът направил преценка, че жалбата срещу административния акт е подадена от заинтересовано лице, в законоустановения 14 -дневен срок от съобщаването на акта. При връчването на акта било допуснато нарушение на процедурата по чл. 61 АПК, поради което съобщаването не е редовно. За да се приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК трябвало да се установи, че лицето е с неизвестен адрес или то не е намерено на посочения от него адрес. Обстоятелството, че при две посещения на жилището жалбодателят не е бил открит в него, не означавало, че той нямал известен адрес. По същество административния съд приел, че оспореният административен акт е нищожен в частта, в която е отменена заповед № 804/10.06.2008 г. на кмета на община Враца, тъй като е бил отменен влязъл в сила административен акт. В частта, в която бил прекратен наемния договор на Петър Пекьов заповедта била счетена за незаконосъобразна, тъй като при издаването й били допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Поради това съдът обявил за нищожна обжалваната заповед в частта, в която е била отменена заповед № 804/10.06.2008 г. на кмета на община Враца, и отменил заповедта в останалата част. Решението е недопустимо в частта, в която е била постановена отмяната на заповед № 348/22.03.2012 г. в частта за прекратяване на договора за наем на Петър Първанов Пекьов, тъй като административният съд се е произнесъл по просрочена жалба. Изложените мотиви относно допустимостта на жалбата, що се отнася до подаването й в срок, не се споделят от касационната инстанция, тъй като противоречат на предвиденото в чл. 61 АПК. Заповед № 348/22.03.2012 г. на кмета на община Враца не е била връчена на жалбоподателя, тъй като той не е бил намерен на адреса, на който живее. Това е адресът на общинското жилище, посочен от Петър Пекьов и в жалбата му до административния съд. Поради това, че лицето не е било намерено, както се установява от съставения от служители на Община Враца протокол от 27.03.2012 г., копие на заповедта е било залепено на вратата на жилището, било е поставено на информационното табло и обявено в Интернет страницата на общината. Съобщаването на заповедта съответства на чл. 61, ал. 3 АПК, според който съобщението за издаването на административен акт, се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин, ако адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. При положение, че жалбоподателят не е бил намерен на адреса, оповестяването на заповедта по предвидения в чл. 61, ал. 3 АПК начин е редовно. С оглед обявяването на заповедта на 27.03.2012 г., 14-дневният срок за обжалването й е изтекъл на 10.04. 2012 г. Жалбата на Петър Пекьов е подадена на 26.07.2012 г. или след като правото му на оспорване е погасено и заповедта е влязла в сила. В жалбата се съдържа признание на жалбоподателя, че е намерил заповедта оставена на вратата на жилището му на 23.07.2012 г., което потвърждава обстоятелството, че той не ползва общинското жилище, а също и извода, че оспорването на административния акт е извън законоустановения срок. Поради това решението в съответната част следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, в която съдът е обявил за нищожна заповед № 348/22.03.2012 г. на кмета на община Враца в частта за отмяната на заповед № 804/10.06.2008 г. Исканията за обявяване на нищожността на административния акт се подават без ограничение във времето, поради което проверката на заповедта в тази част е допустима. Административният съд законосъобразно е приел, че кметът на общината е отменил предходно издаден административен акт, който е влязъл в сила, поради което волеизявлението му е опорочено и не поражда правни последици. Заповедта за настаняването на жалбоподателя в общинското жилище не е предмет на производството по чл. 15, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Освобождаването на общинското жилище се постига с прекратяване на наемното правоотношение на лицето, което го обитава, а не с отмяната на заповедта за настаняване. С оглед изхода на делото в полза на Община Враца следва да се присъдят разноски в размер на 480 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд