Решение № 14123 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2015 г.

Решение № 14123 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сандос" ЕООД, седалище в гр. Търговище, Индустриална зона, представлявано от управителя Нели Тенева, чрез адвокат Желева и съдебен адрес: гр. Добрич, ул. "Сан Стефано" № 40 срещу решение № 7326 от 1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6745/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3924 от 20.07.2012 г. на в. д. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства, както и че оспореният административен акт не е мотивиран. Иска от касационния съд да го отмени с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7326 от 1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6745/2014 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3924 от 20.07.2012 г. на в. д. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Установено е по делото, че касаторът, като земеделски стопанин е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2011 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/. С оспорения акт, административният орган е отказал да оторизира суми за подпомагане по СЕПП за 5.9 ха от цялата заявена площ, като е посочил мотиви за отказа за финансово подпомагане и данните са обобщени в таблици. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, които извършената на място проверка установила, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и има застъпване в площта, за която се иска подпомагане от две или повече лица и са заявени площи, които са с размери по-големи от стопанисваните. За установените от административната проверка двойно заявени площи "Сандос" ЕООД е уведомено с писмо на 31.10.2011 г., видно от доказателствата по делото. С това писмо е даден срок от двадесет работни дни, в които земеделският стопанин да изясни принадлежността на установеното застъпване на заявени от повече от един стопанин площи. Освен административни проверки, извършена е актуализация на данните относно допустимия слой за подпомагане чрез използване на цифрова ортофотокарта /ЦОФК/, изработена с използване на самолетни снимки от летене осъществено през месец юни и юли 2011 г. При установените факти в хода на административното производство и след като заявителят не е уточнил за установените по СЕПП площи, които са извън одобрения със заповед № РД-09-1214/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните окончателен слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2011 г. и не е изяснил установените застъпвания на заявени от повече от един производител площи, административният орган е издал оспорения административен акт, като е оторизирал за част от заявените схеми и мерки суми. По СЕПП административният орган е приел, че 5.9 ха от заявената за подпомагане площ е декларирана от кандидата, но не се стопанисва от него и попада извън специализирания слой ПДЗС, поради което е недопустима за подпомагане. В оспорения акт административният орган е посочил правните и фактически основания за отказа да оторизира суми за подпомагане за тази площ по СЕПП. Съдът е установил и чрез съдебно-техническа експертиза и повторна такава обстоятелствата от фактическата обстановка по спора, като заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като безпристрастно и компетентно. Експертизата е установила 5.9 ха, които са наддекларирани площи по СЕПП, както са посочени и в оспорения административен акт. Тези площи са заявени и от други земеделски стопани, които също не са се явили, за да отстранят застъпванията, поради което тези площи са приети като недопустими за подпомагане. След като е установил обстоятелствата по делото, съдът е отговорил в мотивите на съдебното решение на всяко от твърденията на оспорващия. Приел е за неоснователно твърдението за липса на мотиви в оспорения административен акт, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му, които се допълват подробно от всички документи по административната преписка. Приел е, че от отразените данни в таблица в оспорения акт и от събраните от административния орган доказателства е установено, че на земеделския стопанин е отказано подпомагане по СЕПП, тъй като не е отстранил застъпванията на площите, с които е кандидатствал за подпомагане. АССГ е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че не е допуснато нарушение, като твърденията на оспорващия в този смисъл са неоснователни и останали недоказани. В мотивите на обжалваното решение административният съд е обосновал своите правни изводи въз основа на установените фактически обстоятелства и правилно е приел, че съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2011 г. правилно е определен 0,81% наддекларирана площ, което съставлява 5.9 ха от цялата заявена площ. За установяването на това несъответствие на декларирана и установена площ са извършени проверки в съответствие с изискванията на чл. 32 от Регламент № 1122/2011 г., както и на чл. 37 ЗПЗП. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал СТЕ и повторна такава, чийто констатации не са оспорени и не са представени други доказателства, които да обосноват обратен извод. Оспорващият и пълномощникът му не са правили други доказателствени искания за установяване на релевантни обстоятелства и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение