Решение № 6437 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2014 г.

Решение № 6437 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Николов от гр. Бургас срещу решение № 2189/09.12.2013 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 21/2013 г. Претендира се неправилност на решението по съображения подробно изложени в жалбата. Ответникът - кметът на община Бургас оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата ВАС се е произнесъл с определение № 7327/29.05.2013 г. по адм. д. № 6365/2013 г., като позовавайки се на ТР № 3/2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на общо събрание на колегиите на ВАС, е направил извод, че правният интерес на Георги Димитров Николов да иска прогласяване на нищожност на заповед № 639/25.03.1994г на кмета на община Бургас се определя към момента на подаване на жалбата. С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Георги Димитров Николов от гр. Бургас с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 639/25.03.1994г на кмета на община Бургас. За да стигне до този извод съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган във валидна форма, като не са налице пороци, които да обосновават порок от категорията да опорочи заповедта до степен на нищожност. Върховният административен съд приема съображенията на АС в насока, че релевираните от жалбоподателя възражения или са неотносими към предмета на спора, или не обосновават извод за нищожност на заповедта предвид факта, че чрез тях се въвеждат пороци на процедурата и съблюдаване на материалния закон, които следва да се установяват при проверка на законосъобразността, а не на валидността на обжалваната заповед. В тази насока, АС правилно е приел, че производството е административно и не се обсъждат спорове за собственост, АС няма компетентност да прогласява нищожност на актове за общинска собственост, нито да осъществява контрол за законосъобразност върху актуването и деактуването на имоти като държавна и общинска собственост. Въпреки гореизложеното, АС е имал задължение в рамките на служебния контрол да осъществи контрол за валидност на оспорения акт, като реализира контрол за компетентност на органа, подписал обжалвания акт. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 32 от ЗТСУ във вр. с чл. 75 от ППЗТСУ.