Решение № 10464 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2012 г.

Решение № 10464 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 3424 от 8.03.2012 г. по адм. дело № 6950/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Комисия за регулиране съобщенията, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С решение № 3424 от 8.03.2012 г. по адм. дело № 6950/2011 г., Върховният административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу Решение № 343 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията, с което са дадени задължителни указания за изменение на т. т. 25.1, 25.2, 25.2.1 и 25. 3 от Общите условия. Съдът е приел, че Комисията по своя инициатива е предприела изменение на Общите условия с цел защита на интересите на крайните потребители, съгласно чл. 233, ал. 3 ЗЕС. Задължителните указания не са извън определената материална компетентност на регулаторния орган и той не е нарушил принципа на договорната свобода. Решението на Комисията възприема изискванията на чл. 29 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО като прилага нейните разпоредби с въвеждането на възможност за контрол на разходите на крайните потребители, което е в съответствие и с изменената след издаване на решението разпоредба на чл. 227, ал. 2 ЗЕС. Направен е окончателния извод за законосъобразност на дадените указания. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването на "Мобилтел" ЕАД, че Решение № 343 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията е постановено при нарушаване на правилата за необходимия кворум, поради което се явявало нищожно, не се съдържа в жалбата, с която е бил сезиран тричленния състав на ВАС. Такива оплаквания, респ. доказателствени искания в тази връзка не са направени и в съдебното заседание, състояло се на 7.02.2012 г., в което е даден ход на делото и ход по същество. В това заседание процесуалният представител на "Мобилтел" ЕАД изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства. В жалбата, с която е сезиран тричленния състав на ВАС се поддържа липса на материална компетентност за издаване на задължителните указания, съставляващо основание за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК. Новото оплакване е релевирано едва в писмената защита на Дружеството, постъпила във ВАС на 13.02.2012 г., т. е. след приключване на устните състезания. Следователно в тази връзка съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като след даване ход на делото по същество и обявяването му за решаване е недопустимо събирането на доказателства. Цитираното оплакване се поддържа пред настоящата касационна инстанция, като пред нея се прави и доказателствено искане за този протокол. Със съдържанието му "Мобилтел" ЕАД се е запознал чрез интернет страницата на КРС, тъй като изтъква, че в него няма данни за кворум. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК, за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Представянето на такива е в тежест на касатора. Пред последния е съществувала възможността да се снабди с цитирания протокол от КРС, а при затруднения - да поиска съдебно удостоверение. Това обаче не е било сторено. С разпоредбата на чл. 220 АПК се въвежда забрана за фактически установявания в касационната инстанция. Съгласно този текст, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения касационната жалба в тази й част се възприема като неоснователна. Оплакванията на касатора, че в обжалваният акт регулаторният орган е приложил разпоредбите на чл. 29 от от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, преди нейното транспониране и срокът за което не бил изтекъл към момента на издаване на решението, е неоснователно. Видно от съдържанието на мотивите към това решение подобно позоваване липсва. Административният орган е обосновал дадените задължителни указания за изменение на разпоредби от Общите условия на "Мобилтел" ЕАД за защита на интересите на крайните потребители, по повод на постъпили в Комисията множество оплаквания от тях, в които се изразява недоволство от едностранното определяне от предприятията, предоставящи мобилни телефонни услуги на предоставяния на абонатите кредитен лимит, както и че не са уведомявани за достигането или превишението му. Решение № 343 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията е издадено на основание чл. 233, ал. 3 от ЗЕС. Съгласно този текст, изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. От прочита на разпоредбата се налага извода, че липсва законово ограничение кои правила от общите условия Комисията може да изменя или допълва. И това е обяснимо, защото съгласно чл. 29 ЗЕС, комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5 от ЗЕС. В разпоредбите на чл. 227, ал. 1 ЗЕС се изброява задължителния минимален брой реквизити, които общите условия на договора с крайните потребители трябва да съдържат. В текста е употребен израза "съдържат най- малко". В чл. 228, ал. 1 ЗЕС са посочени изискванията към индивидуалния договор при общи условия, като отново е употребен изразът "съдържа най-малко". От казаното се налага извода, че реквизитите на общите условия и на индивидуалния договор не се изчерпателно изброени, както и че е в правомощията на регулаторния орган е да създава задължения за предприятията, извън посочените, ако това се налага в защита на потребителите. Общите условия се изработват от предприятията, предоставящи услугите и тук е именно ролята на КРС да осъществява контрол. Тезата на касатора не държи сметка за правомощията на КРС. Ето защо изводът на тричленния състав на ВАС, който е в смисъл, че в кръга на материалната компетентност на КРС е издаването на процесните задължителни указания е правилен. До това заключение се стига само на базата на действащата към момента на издаването на Решение № 343 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията нормативна уредба, съдържаща се в ЗЕС, в редакцията му в сила до 28.12.2011 г. Обжалваният административен акт е обсъден от тричленния състав на ВАС с оглед на цитираната нормативна уредба, поради което оплакването на касатора за нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, е неоснователно. Действително в мотивите към обжалваното решение е коментирано и съответствието на решението на КРС с чл. 29 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО и с изменената след издаване на решението разпоредба на чл. 227, ал. 2 ЗЕС, в сила от 29.12.2011 г. Тези мотиви обаче не са водещи по отношение изхода на спора, а и наличието на тази нормативна уредба, която е в сила към момента на приключване на устните състезания, е в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК и чл. 35 ЗЕС. От административната преписка е видно, че преди вземането на решението е взето мнението на "Мобилтел" ЕАД, но административният орган е преценил, че защитата на интересите на потребителите има приоритет. Дружеството е приело, т. 25.1 от Общите условия (ОУ) да придобие редакция, според която той определя конкретна сума (кредитен лимит), в рамките на която абонатът има възможност да ползва предоставените услуги. Следващите задължителни указания относно измененията на т. т. 25.2 и т. 25.2.1 логично следват предходния текст, като дават възможност на "Мобилтел" ЕАД да предоставя на определени абонати кредитен лимит, различен от този по т. 25.1, при изрично съгласие на абоната и договореност с него. Въвеждането на подобни правила в ОУ несъмнено акцентира върху възможността на абоната да договори с предприятието условия, които отговарят на неговите потребности при ползване на услугата, като не се накърняват и интересите на "Мобилтел" ЕАД, тъй като яснотата в договорните отношения винаги е полезна. Що се касае до изискването дружеството да информира абонатите си за изчерпване на кредитния им лимит при достигане на сума, равна на 90 % от същия, тази клауза също се преценява като полезна, както за потребителите, така и за дружеството. За потребителите това е предупреждение за предстоящи неблагоприятни последици, а за предприятието уведомлението е полезно с оглед събираемостта на вземанията му. Що се касае до възраженията за технически проблеми при осъществяване на тази услуга, трябва да се има предвид, че една от целите на ЗЕС е да се насърчават инвестициите в инфраструктурата и да се стимулират иновациите. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,