Решение № 11537 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12957/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, чрез процесуалния представител юрк. А. Шулева, срещу Решение 200/29.09.2020 г., постановено по адм. дело 184/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Симо Ко ЕООД е отменено Решение към MRN: 18BG002002H0015794/29.01.2018 г. с Рег. 32-122920/28.04.2020 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Касаторът счита за доказано, че приложение в случая намира чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 по отношение определянето на митническата стойност на процесния внос. Моли за отмяна на атакуваното решение, а в условията на алтернативност, в допълнително писмено становище, предлага отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с конкретно формулирани въпроси. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Симо Ко ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Сливен, [адрес], представлявано от управителя С. Динев, чрез писмен отговор, подаден от адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267 ДФЕС. Формулираните от касатора въпроси са следните:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.?

2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

3. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.?

Настоящият състав счита, че искането е неоснователно, тъй като съгласно чл. 628 ГПК, вр. чл. 144 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане, решаващият съд намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. Преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на Европейския съюз тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора, не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. Също така следва да се посочи, че митническото законодателство на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз.

По съществото на спора:

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е било Решение към MRN 18BG002002H0015794/29.01.2018 г. с Рег. 32-122920/28.04.2020 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците митническият орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираната от дружеството стока; определил е нова митническа стойност на внасяната стока дамски джапанки с ходила и горна част от пластмаси 16 200 чифта в размер на 32 562,00 лв. и е коригирал стойността кл. 43 Код МО вместо 1 да се чете като 3 договорна стойност на сходни стоки съгл. чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В резултат на това за Симо Ко ЕООД са възникнали допълнителни задължения за довнасяне в размер на 4 020,94 лв. мито и 5 534,70 лв. ДДС. Първоначално, с митническа декларация MRN:18BG002002H0015794/29.01.2018 г. дружеството е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане на свободно обращение на стока - дамски джапанки с ходила и горна част от пластмаси, общо 16 200 чифта. В кл. 42 от МД е посочена цена на стоката 4 860 щатски долара, които са заплатени по банков път на китайското дружество JINJIANG BAI YUE TRADING CO LTD. Плащането е извършено по фактура, за която началник сектор Митнически процедури в отдел Митническа дейност е приел, че липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, като вносителят не е представил документи, които да потвърждават, че декларираната стойност от 4 860 щатски долара е действително платена или подлежаща на плащане. При извършен сравнителен анализ в митническата информационна система, е установено, че за стоки със същия код по ТАРИК (64022000) са декларирани по-високи стойности. Това обстоятелство е породило съмнение у митническия орган, поради което вместо метода, регламентиран в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза) за определяне на митническата стойност, е приложен чл. 74, § 2, б. б. Изключено е и приложението на чл. 74, § 2, б. а от МКС, тъй като според органа описанието на сходни стоки в митнически декларации, регистрирани в същия период, е недостатъчно.

В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда. Според заключението на вещото лице сумата 4 860 щатски долара е платена в цялост към JINJIANG BAI YUE TRADING CO LTD. Установено е, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и обявената с митническата декларация стойност.

При тази фактическа обстановка, съдът, като е извършил преценка за валидността на оспорвания административен акт на всички основания, регламентирани в чл. 146 АПК, е приел, че същият противоречи на материалните законови разпоредби. Административният съд е постановил, че митническата стойност при внос на стоки е тяхната договорна стойност съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато обаче стойността не може да бъде определена по този ред, приложение намира чл. 74, § 2, от б. а до б. г при последователно прилагане на разпоредбите, докато се достигне до правилото, което дава възможност да се определи митническата стойност на стоките, предмет на вноса. В случая, за да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че съмненията на митническите органи по отношение на разликите между обявената и действителната стойност, са неоснователни и недоказани с оглед съвкупния доказателствен материал по делото. Прието е и че при приложението на чл. 74, § 2, б. б относно формирането на нова, по-висока стойност на внасяните стоки, съответно увеличение на дължимите мито и ДДС, административният орган не е мотивирал решението си.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е предоставена допълнителна информация дружеството е представило извлечение от банковата си сметка, от което е видно, че в действителност е извършено плащане по фактура, което съвпада с декларираната стойност на процесния внос. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице.

На следващо място, по въпроса правилно ли е приложен чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013, настоящият състав напълно споделя съображенията на Административен съд Сливен. Съгласно чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. В случая от оспорваното решение не става ясно защо не намира приложение чл. 74, § 2, б. а Регламент (ЕС) 952/2013, според който определянето става на база идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4) от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочено, че описанието на сходни стоки в митнически декларации, регистрирани в същия период, е недостатъчно. По този начин органът директно е пристъпил към приложение на б. б. За да обоснове приложението на този вторичен метод на формиране на митническата стойност, органът се е позовал на МД MRN: 18BG005704H0002850/25.01.2018 г. за извършен според него внос на сходни стоки. Органът не е съобразил, че вносът, деклариран с тази декларация, се отнася до различен вид стока, която е транспортирана по различен от процесния случай начин. Административният орган не е изложил мотиви защо приема, че се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Както правилно е установил съдът, не е извършен сравнителен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, което би могло да обоснове приложението на чл. 74, § 2, б. б.

В случая митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Симо Ко ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и за това като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане на ответника по делото Симо Ко ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 864 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на спора, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото минималната дължима сума е в размер на 807 лева, т.е. близка до претендираната.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,